tag:blogger.com,1999:blog-80235432348502441362024-02-08T02:55:47.705-08:00Опасна медицинапърва помощ при опасни наранявания,вредни лекарства,лекарски грешки,опасни храниД-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.comBlogger21125tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-44218146451920193722010-06-24T09:51:00.001-07:002010-06-24T09:51:15.262-07:00106 млн. лева по-малко за здравното министерст<h3>Болниците, на които предстои да бъдат преструктурирани, ще получат финансиране от 295 млн. лева, заяви проф. Анна-Мария Борисова</h3> <p> </p> <p><img alt="Здравният министър проф. Анна-Мария Борисова" align="left" src="http://www.vesti.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Zlc3RpLmJnL3d3dy9tdWx0aW1lZGlhL3Bob3Rvcy9uZXRpbmZvL0FOVE9OSVEvYm9yZWZyLmpwZw==&w=375&h=249" width="129" height="87" /> Здравният министър проф. Анна-Мария Борисова</p> <p>Със 106 млн. лева ще се намалят средствата за Министерството на здравеопазването (МЗ), но това няма да засегне лечебните заведения и качеството на оказваната медицинска помощ. <br />Това заяви днес председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Лъчезар Иванов на среща с директори на болници от страната, състояла се по инициатива на Българския лекарски съюз (БЛС). <br />Тези пари ще се икономисат от инфраструктурни проекти на ведомството, от консултантски договори и предвидени съкращения от обединяването на регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве с районните центрове по здравеопазване. <br />Ще се икономисат всички "паразитни" разходи, които има МЗ, обобщи Иванов. Той информира директорите на болници, че е внесъл в парламента предложение за <br />увеличаване на средствата за лекарства с 26 млн. лева. <br />По думите му комисията по здравеопазване ще приключи разглеждането на второ четене на Закона за лечебните заведения и идния вторник проектът ще бъде представен в пленарната зала. </p> <p>Подписвайки Националния рамков договор за 2010 г., БЛС и НЗОК сме партньори докрай, заяви на срещата шефът на касата Нели Нешева. <br />Тя изрази надежда да има "предвидимост и прогнозируемост" на плащанията към изпълнителите на медицинска помощ и обеща средствата да бъдат получавани в срок. <br />В момента наличностите в бюджета са такива, че се налага този начин на разпределение, каза тя по повод на недоволството от забавените плащания към болниците. <br />На въпрос дали от делегиран механизъм на финансиране на здравните заведения ще се премине към пазарен, Нешева отговори, че това е казус, който изисква политическо решение. <br />Болниците, на които предстои да бъдат преструктурирани, <br />ще получат финансиране от 295 млн. лева, от които 147 млн са за общинските заведение, а останалите средства - за високотехнологично оборудване на избрани центрове, които ще бъдат включени в националната стратегия. <br />Това заяви министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова на днешната среща, като представи предвижданата реформа в болничната система. <br />По думите й тя ще продължи няколко месеца и по "оптимистични прогнози" може да приключи до края на годината. <br />Според министъра има четири условия за преструктуриране на болничната система - ясна стратегия, политическа подкрепа, мерки за преструктуриране, сливане и нова организация на болничните дейности, както и определяне на потребностите от инвестиции. Болниците трябва да разполагат с три типа болнични легла - терапевтични, педиатрични и неврологични. <br />Трябва да укрепим извънболничната помощ <br />и голяма част от дейностите трябва да се изнесат извън болниците, да укрепим леглата за долекуване, за сметка на тези за активно лечение, заяви Борисова. <br />Тя цитира данни от 2007 г., според които България харчи 47 на сто от средствата за здравеопазване за лечение в болниците, а Европа - 29 на сто. <br />Анна-Мария Борисова напомни още, че Националната здравна карта е задължителна за осъществяване на реформата и ще включва всички 28 областни здравни карти. Тя ще се основава на определен максимален брой болнични легла, медицински стандарти, изработени от медицинските дружества, утвърдени от Министерския съвет и публикувани в "Държавен вестник". <br />Комисиите за изработване на областните здравни карти ще бъдат назначени със закон, ще бъдат оглавявани от областния управител и ще включват представители на БЛС, БЗС, профсъюзи, и всички ангажирани страни. <br />БЛС не приема въвеждането на регулативните стандарти <br />в първичната и в специализираната извънболнична медицинска помощ, делегираните бюджети и заплащане на 80% от извършената дейност в болниците, се посочва в декларация на Националния съвет (НС) на БЛС, предоставена днес на медиите. <br />Съсловната организация изразява категорично несъгласие с подобен подход, който според нея налага финансова регулация на медицинските дейности. <br />Категорично не приемаме намалението в заплащането на болничната дейност, което означава намаление на цените на всички клинични пътеки с 20%, оттам - и 20% по-малко лечение, заяви председателят на БЛС Цветан Райчинов. <br />Според Райчинов вместо делегирани, болниците трябва да имат прогнозни бюджети, при които е заложена медицинската, а не финансовата целесъобразност. <br />НС на БЛС настоява при доказана медицинска целесъобразност да се изключат всякакви финансови претенции от районните здравноосигурителни каси за надвишени регулативни стандарти. <br />НС не приема проекта за Национална здравна карта <br />и заявява, че председателите на 28-те регионални лекарски колегии няма да дадат своето съгласие за нейното приемане преди обнародване на Закона за лечебните заведения и съобразяването й с виждането на лекарите от всички области в страната. <br />От БЛС не приемат и изготвените от МЗ нива на компетентност <br />и настояват във всички работни групи по специалности да бъдат включени и експерти на БЛС като реален индикатор за приложимостта на формулираните изисквания. <br />Съсловната организация настоява за индивидуален подход към общинските болници и диспансерите, чието преобразуване трябва да стане с подсигурен финансов ресурс. <br />Цветан Райчинов съобщи, че е получил уверението на министър Борисова, че в болниците, на които предстои преструктуриране, няма да бъдат прекъсвани договорите с НЗОК до края на годината и за този период те ще имат възможност да се подготвят, така че да отговарят на стандартите.</p> <p></p> <p><a href="http://a.abv.bg/www/delivery/ck.php?oaparams=2__bannerid=934__zoneid=63__oadest=http://vesti.bg"></a></p> Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-9256210462873104712010-06-02T06:37:00.001-07:002010-06-02T06:37:55.878-07:00Знаете ли, че капсулите с течно съдържание работят по-бързо<h3>Колко често Ви боли глава или сте се оплаквали от силен зъбобол? </h3> <h4>Отговорът се крие в течните активни съставки, които се усвояват от тялото с по-голяма скорост, защото те са предварително разтворени.</h4> <p><img alt="Новини" align="left" src="http://www.vesti.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Zlc3RpLmJnL3d3dy9tdWx0aW1lZGlhL3Bob3Rvcy9uZXRpbmZvL0JJTFFOQS92aXRhc2xpbTMyNjEwLmpwZw==&w=375&h=249" width="213" height="145" /></p> <p> </p> <p>Замисляте ли се в момента на болката, че например течният аналгин има по-ефикасно действие от този на таблетки? </p> <p>Отговорът се крие в течните активни съставки, които се усвояват от тялото с по-голяма скорост, защото те са предварително разтворени.</p> <p>Вече има високотехнологични разработки, които показват посоката на развитие за идните години в производството и употребата на капсулите с течно съдържание.</p> <p>Преди няколко години компанията Capsugel (част от концерна Pfizer) разработи технология за капсулиране на течни екстракти Licaps, която запазва в максимална степен биологичните качества и в същото време действието е много по-бързо и ефективно.</p> <p>Капсулите са херметически затворени, което позволява качеството да се запази за по-дълго време и да се постигне по-висока сигурност.</p> <p>Продуктите, които използват тази технология (патентована и използвана само от Capsugel), работят с много по-висок КПД. </p> <p>Тази технология е застъпена в сферата на нутрикозметиката, където има вече примери и в България.</p> Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-5348955570059048072009-12-10T14:17:00.001-08:002009-12-10T14:17:14.339-08:00Позитивното мислене определя съдбата<p> </p> <h6><img border="0" align="left" src="http://boshnakova.files.wordpress.com/2009/09/sunshine.jpg" width="175" height="200" /></h6> <h6>Разработените от д-р Синелников методики позволяват да се открият причините за болестите и другите проблеми, които са скрити дълбоко в подсъзнанието. След това те вече могат да се отстранят. Той дори е създал школа за практикуване на тези методики и е издал няколко книги за своите лечебни практики. В тях Синелников показва как човек може самостоятелно да работи със своето подсъзнание, да го промени и насочи в най-добрата за самия него посока. <br />Ако човек е здрав, може да контролира съдбата си. Ако здравето му не е наред, и съдбата е против него. Ако пък съдбата е “подредена”, и здравето е наред. Ако съдбата “тръгне накриво”, се срива и здравето. <br />ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ И НЕГОВИТЕ ОСНОВНИ КОНЦЕПЦИИ <br />Има различни начини за постигане на хармония и един от тях е усвояването на позитивното мислене. А под това се разбира система от възгледи за околния свят. Ето основните концепции на тази система: <br />- светът е справедлив и виновни няма; <br />- светът е пълен с хубави неща; <br />- любовта към самия себе си е основа на живота; <br />- човек сам е отговорен за всичко, което се случва с него; <br />- всичко, което се случва с човека, само отразява неговите мисли. Човек е това, което са и мислите му; <br />- всеки човек по своята природа е вълшебник и чрез своето подсъзнание получава възможност за определяне на своята съдба. <br />Следването на тези концепции определя здравето и съдбата на човека, а проблемите със здравето и превратностите на съдбата са знак, показващ “отклонение от курса”. А “правилните” мисли са тези, които осигуряват на всеки човек щастлива съдба и добро здраве. <br />ДОБРОТО ЗДРАВЕ Е ЗАМИСЛЕНА РЕАЛНОСТ <br />Колкото и просто да звучи изразът “позитивно мислене”, в повечето случаи преходът към него изисква значителни усилия, защото светоусещането на човека се променя изцяло. Включително и понятията, останали у него още от раждането му. Многото концепции на позитивното мислене, които трябва да бъдат разбрани и усвоени, по принцип изглеждат несправедливи. Особено концепцията, че “светът е справедлив и виновни няма”. Много от нас приемат света за несправедлив и дори жесток и за да се стигне до позитивно мислене, трябва да се измине много труден път. <br />Но си заслужава, защото влизайки в хармония със света, ще живеете по съвършено други принципи: недостигът ще се замести от изобилие, борбата с външния свят ще се смени с наслаждаването на неговите дарове. А борбата с болестите ще бъде изместена от радостта и от доброто здраве. <br />И още повече, няма да се налага да молите, защото всичко ще ви дойде даром. Няма да се налага да питате, защото хората ще си казват всичко сами. Не трябва да се трудите с пот на чело за всичко, което ви е нужно – то само ще попадне в ръцете ви. За да постигнете желаното, трябва само да си помислите за това и то ще стане. По същество позитивното мислене - това е метод на реалния живот в измисления свят, но не в света на мечтите, а в материалния свят. Този материален свят ще бъде построен от вашето позитивно мислене. Това е начин сами да създадете съдбата си, в това число и здравето си, което е необходимо за реализиране на тази съдба. <br />ВАЛЕРИЙ СИНЕЛНИКОВ БУКВАЛНО МОДЕЛИРАЛ СЕБЕ СИ <br />Ще продължим с Валерий Синелников и неговата замислена реалност. Един ден той седнал и се замислил за себе си… и за своята бъдеща жена. Представил си всичко, което искал да бъде тя – очите, косата, фигурата, ръста, теглото, името, навиците и това, с което се занимава. Той само помислил за това, но скоро такова момиче се появило в неговото обкръжение. Той, естествено, се оженил за нея и в момента имат три деца. <br />Позитивното мислене позволило на Синелников да получи много от живота. Той е само на 39 години и живее повече от благополучно – напълно обезпечен е, има жилище на живописно място. А до неотдавна бил обикновен лекар-терапевт със склонност към злоупотреба с алкохола. <br />Но Валерий Синелников буквално “моделирал себе си”, след като прочел книгата на Ричард Бъндлър за работата с подсъзнанието. Запознал се и с философията на Луиза Хей. Пробвал върху себе си тези методи и сам започнал да препоръчва концепцията за позитивното мислене на своите пациенти. Получил изумителни резултати – изчезнали болестите на нервната му система, на храносмилателните му органи, на пикочната му система и на ставите. Дори и тези, които до този момент се смятали за неизлечими. Хората, успели да постигнат позитивно мислене, оздравяват. При това някои от тях въобще не са приемали лекарства. <br />ВЕДНЪЖ УСВОИЛ ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ, ЧОВЕКЪТ НЕ СЕ ОТКАЗВА ОТ НЕГО <br />Използваните от Валерий Синелников методи за възстановяване на здравето съвсем не са лечебни методи от медицинска гледна точка. Той смята официалната медицина за неефективна и пригодна да оказва временна помощ само в екстремни случаи, например при травми и пристъпи от инсулт и инфаркт. За Луиз Хей, нека разкажем и нейната съдба, за да подкрепим разсъжденията за позитивното мислене. Тя изминала много суров житейски път. Детските й години били ужасни – още когато била на пет години, я изнасилили, по-късно било още по- ужасно – непрекъснато я ругаели, пребивали я и я морили с глад. С една дума, тя била едно мразено, нещастно дете в нещастно семейство. Здравето й също било подронено и бъдещата й съдба изглеждала плачевна. Но Луиз Хей не искала да се примири със съдбата си и с всички сили се борела с обстоятелствата. И ето: в един прекрасен ден, като награда за усърдието й, съдбата й направила неочакван подарък – омъжила я за милионер. Скоро обаче станало ясно, че това не било победа над съдбата, а само малък отдих в сраженията – само след две години мъжът й я изоставил. И на всичко отгоре й открили най-коварната болест – рак. Тя обаче продължила да се бори и веднъж съвсем случайно попаднала на лекции, посветени на позитивното мислене… И от този момент за нея започнал друг, вълшебен живот. Още щом започнала да изучава и практикува в ежедневния си живот позитивното мислене, здравето й се подобрило, след три месеца ракът изчезнал и така – все хубави неща… Дори и такива дреболии като факта, че пред нея винаги имало зелен светофар, винаги намирала място за паркиране… и много други. От слаба и страхлива жена Луиза се превърнала в самоуверена личност, напълно способна да удовлетвори своите потребности. Както и при Синелников, така и при Луиза Хей всичко се случило така, както те си го замислили. <br />КРАСИВ ГЛАС И СВЕТЛИ МИСЛИ “ПОДРЕДИЛИ” ЖИВОТА НА СЕРГЕЙ КАУЗОВ <br />И още един пример за позитивно мислене: <br />През 1978 година светът бил изненадан от една новина: незабележимият сътрудник в някакъв съветски институт, Сергей Каузов, се оженил за милиардерката Кристина Онасис. Вестниците от цял свят излезли с еднакви заглавия: “Сензацията на века! Най-богатата жена в света се омъжва за едноок комунист!”. Кристина Онасис, дъщеря и наследница на гръцкия магнат Аристотел Онасис, голяма красавица, желана от най-известните мъже в света, се омъжила не за кой да е, а за скромен съветски служител, нисък и плешив, тридесет и пет годишен, с две деца и стъклени очи. <br />Макар че бракът им просъществувал само година и половина, Кристина подарила на мъжа си два нефтени танкера и той си направил частна фирма. Кристина Онасис не живя дълго – почина през 1988 година. Но докато била жива, споделяла с приятелите си, че Сергей бил необикновен човек, защото умеел да вижда доброто у всички хора, с които се срещал. И светът му се отблагодарил по същия начин. <br />А Сергей пак се оженил, този път за англичанката Алисън Харкес – извънбрачна дъщеря на министър на отбраната на Великобритания. Днес той е мултимилионер и живее в Швейцария. <br />Този човек построил съдбата си само с два “инструмента” – красив глас и позитивни светли мисли, които го водели през живота и му отваряли всички врати.</h6> Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-44779588522267937732009-11-15T10:37:00.001-08:002009-11-15T10:37:32.016-08:007 опасни замърсителя на въздуха у дома<p>Според експертите проучванията сочат, че въздухът в дома може да е дори по-замърсен от този навън, дори когато става въпрос за големите градове. Тъй като според изследванията хората прекарват около 90% от времето си вътре в помещенията, тази статистика сочи едно-единствено нещо – повечето от хората са значително застрашени от замърсяванията в дома или офиса. <br /> <br />Вредите върху здравето могат да се получат от еднократно излагане на рисковото влияние на замърсяването или пък да се натрупват с времето – те могат да се проявят като дразнене на очите, възпаление на гърлото, главоболие, замаяност или пък умора. Тези рискове обаче обикновено могат да се намалят и премахнат, като се отстрани източникът на замърсяването. Още по-важно е това да стане, ако вредите, които идват от източника, се натрупват с времето и по този начин могат да причинят неусетно много по-сериозни заболявания. <br /><img height="262" alt="замърсяване на въздуха" src="http://www.comfort.bg/interesno/1030/Image/aoh_2.jpg" width="400" /> <br />В съвременните домове има множество източници на риск за здравето – някои добре познати (например препаратите за почистване), а други – не толкова. Ето седем източника, които не са толкова познати като рискови, но които далеч не са безопасни за здравето ни: <br /><strong>1. Новият килим <br /></strong> <br />Материалите за направата на килими могат да отделят разнообразие от т.нар. VOCs (volatile organic compounds - летливи органични съединения). <br />Съвет: Ако желаете да монтирате в дома си килим или мокет, изберете лепило с ниско съдържание на VOCs и без наличие на формалдехид. Ако сте закупили нов килим, добре е да го оставите за няколко дена на свеж въздух, преди да го поставите в помещенията. След като вече е поставен, добре е още няколко дена да проветрявате стаята редовно. <br /><strong><img height="167" alt="замърсители на въздуха у дома" src="http://www.comfort.bg/interesno/1030/Image/aoh_3.jpg" width="200" />2. Счупените флуоресцентни крушки <br /></strong> <br />При счупването си т. нар. CFL крушки (compact fluorescent lights) могат да отделят във въздуха малки количества живак, който е опасен невротоксин. Живакът не може да бъде напълно почистен от килимите, като в такива случаи не трябва да се използва дори прахосмукачка. <br />Съвет: Не използвайте такъв вид крушки в лампи, които лесно могат да паднат на земята или да бъдат бутнати по невнимание. Това важи в още по-голяма степен, ако в дома Ви има деца или бременни жени. Ако все пак крушката се счупи, отворете прозорците и проветрете за поне 15 минути, а живакът съберете според инструкциите на <a href="http://www.cp.mes.bg/azbuka-na-ocelyavaneto/promishleni-otrovi/?searchterm=%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BA"><strong>Гражданска защита</strong></a>. <br /><strong> <br />3. Новата електроника и други пластмасови продукти <br /></strong> <br />Продуктите, направени от поливинилхлорид (polyvinyl chloride; ПВЦ) могат да отделят във въздуха фталати – вещества, за които се счита, че са свързани с хормоналните аномалии и проблеми с репродуктивното здраве. Пластмасите съдържат и забавящи горенето вещества, например полиброминатни дифенилни етери (polybrominated diphenyl ethers), които също се смятат за опасни за здравето. <br />Съвет: Проветрете помещенията, докато изчезне миризмата на химикали от продуктите. Редовно почиствайте с прахосмукачка около компютрите, принтерите и телевизорите. <br /><strong>4. Боите и отсранителите на бои <br /></strong> <br />Латексовите бои са по-добрата алтернатива на боите на маслена основа, тъй като те отделят по-малко количество химикали във въздуха. Когато обаче съхнат, всички бои отделят в помещенията летливи органични съединения (VOCs), които могат да причинят главоболие, прилошаване и замаяност. От друга страна течностите за отстраняване на бои и лепила, както и спрей-боите, съдържат метилен хлорид (methylene chloride), който се счита за канцероген. <br />Съвет: Използвайте т.нар. low-VOC бои, които са с ниско съдържание на летливи органични съединения. Когато нанасяте боя, отворете прозорците, проветрявайте добре и носете специална маска. <br /><strong>5. Лепилата <br /></strong> <br />Те също могат да съдържат голямо количество летливи органични съединения (VOCs), например ацетон, формалдехид и метил етил кетон. Тези вещества дразнят лигавиците и повлияват на нервната система. <br />Съвет: Търсете лепила на водна основа и без съдържанието на формалдехид. Работете с тях в добре проветрими помещения и не се доближавайте твърде близо до тях по време на работа. <br /><strong>6. Тапицирани мебели и продукти от пресована дървесина (шперплат, дървена облицовка, ПДЧ, талашит) <br /></strong> <br />Когато са все още нови, много мебели и продукти от дървесина могат да отделят във въздуха формалдехид, който се счита за канцероген, дразни лигавиците и може да причини алергични реакции. <br />Съвет: Когато внесете в дома си нова мебел, проветрявайте добре помещенията. Освен това можете да използвате продукти от пресована дървесина, предназначени за екстериора, тъй като те отделят по-малко изпарения (те обикновено съдържат смоли на основата на фенол, а не на карбамид). Когато купувате нови мебели или материали, интересувайте се дали те съдържат опасния формалдехид. <br /><strong> <br />7. Отоплителното оборудване (печки, комини, камини) <br /></strong> <br />Отоплителните съоръжения, особено газовите печки, могат да отделят достатъчно количество въглероден оксид, за да причинят главоболие, замаяност, умора, а в някои случаи и много по-сериозни увреждания. Те отделят също азотен диоксид и твърди частици, които могат да причинят проблеми с очите, носа и гърлото. <br />Съвет: Всяка година викайте специалист, който да провери дали съоръженията за отопление в дома Ви (печки, комини и прочее) работят правилно и са в добро състояние. Добре би било да монтирате в дома си специални аларми за наличие на въглероден оксид, както и да поставите аспиратор над готварската печка.</p> Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-53997284792828150532009-11-15T10:33:00.001-08:002009-11-15T10:33:01.140-08:00Прости стъпки срещу грипа<p><img height="148" alt="Прости стъпки срещу грипа" src="http://ecomedia.bg/photos/flu_4218-10.jpg" width="148" align="left" /></p> <p> </p> <p> </p> <h3>Съществуват 10 прости стъпки срещу разпространението на грип</h3> <p> </p> <h4> </h4> <p>Един процент от българите ще имат положителен ефект от ваксинацията срещу грипния вирус А(H1N1). Това каза в сутрешния блок „Добро утро, България” на Национална радиоверига „Фокус” психологът Панайот Рандев. Той коментира още, че положителната нагласа в подобни ситуации води до стимулиране, до повишаване на имунната система.</p> <p>„Във всеки от нас, за хубаво или лошо, живее не един, а хиляди и милиони вируси, но ние не се разболяваме, защото имаме здрава имунна система”, подчерта психологът, уточнявайки, че сривът в имунната система по различни причини, е причинител на разболяването, а не вирусите сами по себе си. Във тази връзка според Раднев истинското решение не е да се гълтат хапчета, или да си седим денонощно вкъщи от страх да ни се случи нещо. Това, което трябва да направим е да сформираме здраво тяло и да знаем как да се пазим. „Разбира се, аз не искам да кажа, че хората не трябва да обръщат внимание на това.</p> <p>Това са сериозни неща, трябва да се отнесем към този въпрос с цялата отговорност”, категоричен е психологът. По думите му здравните власти правят всичко възможно за преодоляване на грипната ситуация, друг е въпросът как го правят и дали това е правилният начин. Рандев посочи два факта: „Средно 4 на 100 от българите си слагат противогрипни ваксини, което означава 1 на 25 души; второ – според международни изследвания – ефикасността на тази ваксина е около 1/3”. „Следователно, ако 4% си слагат и ефикасността е 1/3, означава, че 1 на 100 от българите ще имат реална имунизация срещу този вирус. Ако всичко това ние го правим за 1 на 100 от българите – ми звучи смешно. Това означава, че сме ниско социални и ефективни на държавно ниво. Къде са останалите 99%?”, коментира още психологът. Той е категоричен, че има много други начини за решаване на този въпроса. Той посочи един, който освен, че е евтин – може да се приложи още веднага – „Ако следваме схемата, която ни предлага Министерството на здравеопазването, то ваксините ще дойдат в края на януари, ще се разпределят до края на февруари и докато се ваксинират хората, чак към края на март ще има минимална защита у нас”, обясни още психологът.</p> <p>Той посочи, че съществуват 10 стъпки за преодоляване на грипния вирус. На първо място – решаването на въпроса зависи изцяло от всеки отделен индивид; второ – трябва да сме активни и не болестта да се преборва с нас, а ние да я преборваме; трето – ние сме ресурсът за справяне. Това са и трите ключови фактора за справяне с грипния вирус.</p> Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-854912311629444822009-11-03T10:03:00.001-08:002009-11-03T10:03:53.204-08:00Симптоми на свински грип<p>Свинският грип проявява същите симптоми като човешкия грип. Има, обаче и малки особености, които ще посочим по долу.</p> <p><b> <br /></b></p> <p><b>Симптоми на свински грип:</b></p> <p><b> <br /></b></p> <ul> <li>Внезапна отпадналост - човек трудно може да продължи да работи, тренира, учи, и да извършва какъвто и да е род дейности </li> <li>Температурата е над 38 градуса </li> <li>Загуба на апетит </li> <li>Гадене и повръщане </li> <li>Пневмония още на 2-ия или 3-ия  ден </li> <li>Болки в мускулите на очите, очните ябълки и по цялото тяло </li> </ul> <p>При невзети мерки и адекватно лечение настъпва смърт, причинена от дихателна недостатъчност.</p> <p>Пациентите се повлияват добре при приемането на препаратите тамифлу и реленца.</p> <p><b> <br /></b></p> <p><b>Какво трябва да знаете?</b></p> <p>- Свинският грип  се разпространява от човек на човек чрез предаване на секрет по въздушно-капков път или непосредствен контакт</p> <p>- Носителите на вирусът са контактни и могат да пренасят вируса един ден след като са го прихванали и до 7 дни след като са се появили симптомите</p> <p>- Вирусът се предава и чрез кихане, и кашляне</p> <p>- Доказано е, че вирусът се повлиява успешно от препаратите тамифлу и реленца</p> <p><b>Регистрираните случаи на свински грип в България засега протичат  от леко до умерено тежко</b></p> <p>В  България  регистрираните смъртни случаи от свински грип са по-малко, отколкото при сезонния грип.</p> <p>Превенцията е чрез носене на маски и честото  миене  на ръце. Засега лекарите твърдят, че вирусът не е по-тежък от един  обичаен грипен вирус и не е нужно хората да изпадат в паника при споменаване на свинския грип.</p> Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-66314469927178589832009-10-08T10:04:00.001-07:002009-10-08T10:04:13.710-07:00Едва 4% от българките използват противозачатъчни, 67 хил. абортират годишно<h3>Според национално представително проучване за употребата на орални контрацептиви те намаляват с пъти риска от заболявания на репродуктивната женска система.</h3> <p> </p> <p><img src="http://media.abv.bg/img.phtml?id=197021" align="left" />Едва 4% от българките използват орални контрацептиви, което е изключително нисък процент в сравнение с други страни от ЕС. 26% от жените в Швеция се доверяват на хапчетата срещу забременяване, 40% - в Германия, 30% - в Англия, и 60% - в Холандия. </p> <p>Това съобщи д-р Георги Коларов от медицински център "Майчин дом", който представи данните от национално представително проучване за употребата на орални контрацептиви, извършено от агенция "Прагматика". </p> <p>Изследването е направено през 2006 г., обхваща около 800 жени на възраст от 18 до 40 години в цялата страна и над 200 гинеколози. </p> <p><strong>Противозачатъчните намаляват с пъти риска от заболявания</strong></p> <p>на репродуктивната женска система, обясни д-р Елиян Рачев от Българското дружество по акушерство и гинекология. </p> <p>След 4-годишна употреба е доказано, че рискът от рак на маточната лигавица намалява с 60 на сто, а след едногодишно - с 20%. 10 пъти се понижава и опасността от образуване на кисти на яйчниците. </p> <p>Абортите в България са годишно около 67 хил. и голяма част от тях могат да бъдат избегнати, ако повече жени ползват хапчета против забременяване, обясни д-р Рачев. </p> <p><strong>Две са основните причини за изписване на този вид медикаменти</strong></p> <p>41% от случаите са за лечение, а 49% - за предпазване от забременяване. 33% от запитаните са посочили, че за пръв път са използвали противозачатъчни на възраст между 13 и 19 години. 53% са пили хапчета на възраст от 20 до 26 години за пръв път. </p> <p>Близо 50% смятат, че оралните контрацептиви нямат странични ефекти, а 29% са посочили като пример за такъв повишаването на теглото. </p> <p>Д-р Коларов обясни, че все още на пазара има по-стари медикаменти, които имат този отрицателен ефект. Той припомни, че са минали близо 50 години от появата на хапчетата срещу забременяване, и препоръча да се ползват най-новите медикаменти. </p> <p>Според почти половината жени оптималният период за приемане на противозачатъчни е от един до шест месеца. Д-р Коларов обаче отбеляза, че толкова кратък период не е достатъчен, за да се усети благоприятното им въздействие за намаляване заболяванията на репродуктивната система. </p> <p>Жените, които използват орални контрацептиви по предписание на гинеколог, личен лекар или по съвет на аптекар, са 60%. Останалите 40% обаче са в рискова група, защото сами решават какъв медикамент да изберат, обясни д-р Коларов. </p> Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-3937378901941905302009-10-08T09:59:00.001-07:002009-10-08T09:59:03.614-07:00Противозачатъчните може да ви разделят<h3>Контрацептивите са променили женския вкус от предпочитането на мачовци като Шон Конъри през 60-те до днешните по-момчешки лица като Лео ди Каприо</h3> <h4> </h4> <p><img title="Зак Ефрон участва в много младежки сериали и филми." height="114" alt="Снимка: ЕПА/БГНЕС" src="http://www.vesti.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL25ldy92ZXN0aS5iZy93d3cvbXVsdGltZWRpYS9waG90b3MvbmV0aW5mby9BTlRPTklRL3phY2Vmcm9uLmpwZw==&w=375&h=249" width="170" align="left" /> Зак Ефрон участва в много младежки сериали и филми.</p> <p>Контрацептивите са променили женския вкус за мъжете от предпочитането на натурални мачовци като Шон Конъри през 60-те до днешните по-изнежени и момчешки лица като Джони Деп и Зак Ефрон, вярват учени, цитирани от в. "Дейли телеграф". <br />Според британски изследователи от Университета в Шефийлд противозачатъчните влияят върху това кое дамите намират за привлекателно, т.е. върху избора им на "мъжки". <br />Учените смятат, че това може да доведе до форма на "неестествен подбор" и да застраши генетичната съвместимост между двойките. <br />Установен факт е, че привличането на жените към мъжете и възприятието им за мъжката атрактивност варират в зависимост от това в коя фаза на менструалния си цикъл са. Точно преди овулацията дамите се струват по-привлекателни на мъжете, а на самите тях започват да се нравят повече "мъжкарите". <br />Редовната употреба на "хапчето" обаче елиминира тази зависимост и следователно жените започват да предпочитат едни и същи мъже през целия месец, а именно близък до тях генетично по-женствен и "домашен" тип. <br />Ако тази теория се потвърди, тя може отчасти да обясни защо днес Леонардо ди Каприо предизвиква у дамите по-голямо сърцебиене, отколкото по-грубия здравеняк Кърк Дъглас в миналото. Според един от индиректните изводи на изследването ако започнете да пиете противозачатъчни, след като тръгнете с някой, това може да застраши възможността да останете с него в дългосрочен план. <br />"Въпреки че ползите и предимствата от контрацептивите за женското здраве и интимния живот на двойките са големи, съществува вероятност те да влияят върху женската психика по начин, който тепърва започваме да откриваме", казва д-р Александра Алверн от университета, цитирана от изданието. </p> Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-84162062904343453942009-09-17T11:41:00.001-07:002009-09-17T11:41:33.965-07:00Храненето и костната система при децата<p></p> <h4> </h4> <p>Известна ни е ролята на здравата костна система в живота на човека. Но много рядко се замисляме, че тя започва да се изгражда още когато индивидът е в ембрионално състояние и се усъвършенства в детско-юношеската възраст. Знаем също и основните елементи, които я изграждат: калцият, калия и витамин D. С изключение на последния, част от който идва от слънцето, останалите се приемат чрез храната на бременната, е майчината кърма, а след това от детската диета. И ще остане в периода на зрялата възраст така, както е изградена. <br />В настоящата статия се дискутират някои въпроси върху ролята на храната в изграждането на костната система във фазата на нейното изграждане, в детско-юношеския период.</p> <p>Нуждата от калций <br />Всепризнато е, че приемането на оптималното количество калций е гаранция за костното развитие при децата. Нередовното консумиране на мляко, богато на калций, води до недостатъчно изграждане на костна маса. Но все още се спори за необходимото му количество. Обикновено се счита, че оптималното количество е 1000 мг/дневно. Но едно неотдавнашно контролно изследване, при което са приложени различни дозировки (от 700 до 1200 мг/л), показва, че съдържанието на комличеството в плазмата не кореспондира на приетото количество. От тук изводът, че необходимото количество трябда да се отчита не по приемане на количеството, а по способността на организма да го абсорбира.</p> <p>Нуждата от Витамин D</p> <p>Проучванията показват, че в късната юношеска възраст количеството на витамин D в организма намалява. Дори малките намаления (<50 nmol/L) се отразяват негативно върху развитието на костната система. <br />Това налага допълнително приемане на витамина в тази възраст.</p> <p>Ролята на плодовете и зеленчуците</p> <p>Много проучвания показват, че плодовете и зеленчуците имат решаващо значение за развитието на костната система. Това се дължи на високото им съдържание на витамин К и С, на антиоксиданти, фотоестрогени и на калий, които допринасят за минералната наситеност на костите. Съществува постоянно съотношение доза-отговор между калия в урината и костно минералния дензитет, което дава основание за утвърждаването му като нов диагностичен тест.</p> <p>Диетата на бременната</p> <p>Влиянието на храната върху скелетното развитие на детето започва още в матката. Ембрионалното изграждане дава отражение върху костното развитие до 16-годишна възраст след раждането. Храната на бременната трябва да съдържа в достатъчно количество минералите калций, магнезий, фосфор, калий, фолати  и протеини. Обратно, прекалената употреба на масти оказва негативно влияние върху костния минерален дензитет. Друго проучване показва, че високото съдържание в майчиния серум на 25-xydroxivitamin D (прекурсора на витамин D, чието основно депо се намира в кожата) оказва благотворно влияние върху развитието на костната система на плода.</p> <p>Майчината кърма</p> <p>Редица изследвания сочат, че в първите дни след раждането съдържанието на витамин D в майчиното мляко е намалено. Но това е временно. Максимално продължителното кърмене оказва положително влияние в развитието на костната система до 8, а според някои автори дори до 16 годишната възраст на детето.</p> <p>Солта</p> <p>Продеведине досега изследвания не намират връзка между нивото на натриевия хлорид в урината и костната консистенция. Неизвестно остава и влиянието на нивото му в кръвта. Това изисква допълнителни проучвания.</p> <p>Безалкохолните напитки</p> <p>Наличните проучвания показват, че извънредната консумация на карбонатните напитки оказва отрицателно влияние върху костния интензитет при децата. Някои автори поставят на първо място кока-колата. Обаче няма достоверни данни дали карбонатните напитки действат директно или поради заместване на млякото.</p> <p>Заключение</p> <p>Хранителните фактори лежат в основата при изграждането на костната система.</p> <p>Nutrion and bone health in Children. <br />Clinical Laboratory International,2008,32,1,10-11 <br />G.Jones, T.Winzenberg <br />Menzies Research Institute Hobart, Australia</p> Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-26040271832106501572009-09-06T10:41:00.001-07:002009-09-06T10:41:18.855-07:00Лечението на вътрешните хемороиди<p><b>Лечението на вътрешните хемороиди може да се раздели на три категории. Изборът на метод на лечение изключително зависи от степента на хемороидите, придружаващите заболявания, начинът на живот и не на последно място от желанието на пациента.</b> <br />Консервативно лечение. <br />  Цели начална терапия за премахване на симтомите, но не и на самите хемороиди. Включва богата на фибри диета, седящи вани в хладка вода и прилагането на кремове и свещички. По този начин може да се намали <b>временно</b> кървенето и дискомфорта, но <b>не</b> и пролапса. Консервативно се лекува и тромбоза на външен хемороид след втория ден от тромбозата. <br />Мини-инвазивно (амбулаторно) лечение. <br />  - <b>Rubber band ligation</b>. <b>(банд лигиране)</b> <br /><img height="227" src="http://union-clinic.com/pics/ligator.gif" width="360" align="right" border="0" />Това е амбулаторна процедура която може да се прилага за хемороиди II-ра и III-та степен. Представлявя поставяне на еластичен пръстен в основата на хемороидалния възел. По този начин се прекратява кръвотока, хемороидалната тъкан “умира” и отпада след около 5-6 дни. Това може да е придружено от слабо кървене. На мястото се получава малка раничка, която заздравява за 10-14 дни. Това е много добра процедура, но може да се прилага само за лечение на вътрешни хемороиди, тъй като те са лишени от инервация за болка. На един етап могат да се отстранят един или два хемороида. Манипулацията може да се прилага през три седмици. Не се препоръчва лигиране на хемороиди при пациенти приемащи антикоагуланти и с намалена имунна защита. <br />  - <b>Склеротерапия.</b> Често използвана в миналото, но с въвеждането на банд лигирането е по-рядко използвана днес. Представлява инжектиране на дразнеща субстанция под лигавицата, като се предизвиква намаляване на кръвоносните съдове и образуване на съединителна тъкан. <br />  - <b>Инфраред коагулация.</b> Представлява фотокоагулация на хемороидите с инфрачервена светлина. Методът е подходящ, като самостоятелна манипулация при I-ва и начална II-ра степен. Съчетаването на инфраред коагулация с банд лигиране е с много добри клинични резултати, и представлява <b>"златен стандарт"</b> в амбулаторното лечение на хемороиди.</p> <p><img height="153" src="http://union-clinic.com/pics/coagulator.jpg" width="154" border="0" /> <img height="152" src="http://union-clinic.com/pics/anal.gif" width="170" border="0" /> <img height="148" src="http://union-clinic.com/pics/hemorrhoid%202.jpg" width="179" border="0" /> <br />  - <b>Криотерапия.</b> Този метод е изпаднал в немилост в наши дни. Бил е използван в миналото, като се е вярвало, че замръзяването в началото на аналния канал може да намали кръвоснабдяването и фиброзирането на хемороидалните възли. За съжаление резултатът от процедурата е силна, неприятна миризма отделящя се при некрозата на лигавицата. Процедурата е болезнена и е свързана с продължителен период на оздравяване. Поради тези причини криотерапията е изоставена като лечебна процедура за хемороиди. <br />  - <b>Комбинация от тези методи</b> <br />Хирургично лечение. <br />  Препоръчва се при: <br /><b>1.</b> Продължително и/или обилно кървене. <br /><b>2.</b> <b>III</b> и <b>IV</b> степен хемороиди. <br /><b>3.</b> При изчерпване на възможностите на консервативното и амбулаторно лечение. <br />  - <b>“Класически” оперативни методи:</b> Основават се на един основен принцип: намаляване на кръвния ток към аноракталния пръстен и отстраняване на излишната хемороидална тъкан. Свързани са с продължителен следоперативен период, чести рецидиви и усложнения. <br />  - <b>Премахване на хемороидите с механичен ушивател.</b> <br /><img height="196" src="http://union-clinic.com/pics/longo.jpg" width="268" align="left" border="0" /> Методът е въведен през 1997 година от <b>Longo</b>. Представлява прекъсване на кръвоснабдяването и отстраняване на хемороидите и излишната лигавица чрез апарат наречен хемороидален стаплер(ушивател). Стаплерът изрязва циркулярна лента от хемороидалната тъкан непосредствено над аналния канал и поставя два реда малки скоби, така че да се съединят двата края на оставащата лигавица. <br /><img height="171" src="http://union-clinic.com/pics/pph_1.gif" width="216" align="left" border="0" /> <img height="171" src="http://union-clinic.com/pics/pph_2.gif" width="216" border="0" /> <br /> <img height="171" src="http://union-clinic.com/pics/pph_3.gif" width="216" border="0" /><img height="171" src="http://union-clinic.com/pics/pph_4.gif" width="216" border="0" /></p> <p><b>Методът на Longo има много предимства пред класическите операции:</b> <br /><b>1.</b> съкращава се оперативното време на 15-20 минути. <br /><b>2.</b> следоперативния период обикновено е 1-2 дни. <br /><b>3.</b> следоперативната болка е минимална и възстановяването на работоспособността е 10-14 дни. <br /><b>4.</b> добри естетически резултати <br /><b>5.</b> рецидивите са сведени до 5-8%. Препоръчва се при III-та и IV-та степен хемороиди и ректален пролапс, както и при <b>съчетание</b> на хронична анална фисура с хемороиди. <b>Противопоказан</b> е при анална стеноза, болест на Крон, перианални абсцеси и фистули. <br />Лечение на външните хемороиди. <br /><b>Eдинствено оперативно.</b> Обичайно се извършва в амбулаторна обстановка под локална анестезия на един или на няколко етапа, в зависимост от броя и разположението на хемороидите. Ако са налице и вътрешни хемороиди, то външните се премахват на втори етап след банд-лигирането на всички вътрешни хемороиди. <br />Тромбоза на външен хемороид. <br />  Може да се лекува оперативно до 1-2 дни от началото на тромбозата. Извършва се срязване на хемороида и изваждане на тромба, след което кожата се зашива. </p> Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-61859917914291551392009-09-06T10:12:00.001-07:002009-09-06T10:12:11.135-07:00Боровинките предпазват от рак<h4> </h4> <p><img alt="" src="http://www.chudesa.net/i/th/th_14380.jpg" align="left" border="0" /><strong><a href="http:///?p=statia&statiaid=6040">Боровинките са сред храните с доказан благотворен ефект за здравето.</a></strong> Плодовете на боровинката са богати на витамини, микроелементи, минерали, дъбилни вещества и флавоноиди, есенциални мастни кисилини, каротеноиди и фитостироли. В плодовете на <strong><a href="http:///?p=statia&statiaid=5107">боровинката </a></strong>се съдържа голямо количество от веществото птеростилбин, което е естествен антиоксидант. Група американски учени смятат, че това съединение може да се <strong><a href="http:///?p=statia&statiaid=10398">окаже ефиктивно за превенцията на рака на червата</a></strong>. Наличието на подобни антиоксиданти, които пониж ават риска от колоректален рак, е установено в гроздето и в червеното вино. Експериментите и лабораторните мишки са доказали, че <strong><a href="http:///?p=statia&statiaid=7329">антиоксидантите в боровинките понижават холестерола</a></strong> и контролират нивото на глюкозата в организма. Веществото птеростилбин в боровинките редуцира възпалителните процеси и честотата на клетъчното деление в червата, които се смятат за рискови фактори за рак. Според учените, направили изследването, богатите на антиоксиданти, флановоиди и есенциални мастни киселини боровинки променят начина, по който <strong><a href="http:///?p=statia&statiaid=10457">тялото складира и преработва глюкозата</a></strong>. Това откритие ще изиграе ключова роля за овладяването на сърдечни и сърдечносъдови заболявания, диабет дори и рак. </p> Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-25847154101146550772009-08-25T07:23:00.001-07:002009-08-25T07:23:42.228-07:00СПИН (AIDS)<h3><strong></strong></h3> <p>Епидемиология</p> <p>Източник на заразата е болния човек или заразоносител. Най-голяма концентрация на вируса има в кръвта, спермата и гръбначномозъчната течност, а в по-малки количества се намира в сълзите, слюнката, цервикални и вагинални секрети на болните. </p> <p>Пътища на предаване на вируса:</p> <p>1. Полов – при хомо и хетеросексуални контакти.</p> <p>2. Парентерален – внасяне на вируса с кръвни продукти и от инфектирани инструменти.</p> <p>3. Трансплацентарен или с млякото от майката на плода.</p> <p>За други пътища на предаване няма убедителни доказателства.</p> <p>Съществуват контингенти от населението, при които заболеваемостта от СПИН е особено висока: 1. Хомосексуалисти, 2. Наркомани, използващи интравенозно въвеждане на наркотиците, 3. Болни от хемофилия, 4. Кръвни реципиенти, 5. Хетеросексуални партньори, 6. Деца, чийто родители принадлежат към някоя рискова група.</p> <p>За Пандемията СПИН е характерна неравномерността на географското, расовото и половото разпределение на случаите.</p> <p>Докато в Централна Африка мъжете и жените са засегнати в еднаква степен (главен източник на заразата е проституцията), то в САЩ и Европа заболяват предимно хомо- и бисексуални мъже, както и наркомани, които си правят венозни инжекции.</p> <p>Наблюдава се непрекъснато увеличаване на пренасянето на вируса при хетеросексуален контакт (паралелно с увеличаване на промискуитета – безразборното полово общуване, unsafe sex – секс без употреба на презерватив и проституцията).</p> <p>През 2000 година в света е имало около 40 милиона души, инфектирани с вируса на СПИН.</p> <p>Етиология</p> <p>Вирусът на СПИН (HIV – Human Immunodeficiency Virus) е изолиран за първи път през 1983 г. от Л. Монтание (Франция) и Галло (САЩ), независимо един от друг. Причинителят е РНК-ретровирус от семейството на Т-лимфотропните вируси. Открити са много различни щамове на вируса благодарение на феноменалната му склонност към мутации. Нуклеотидът на вируса съдържа 2 молекули РНК и ензима обратна транскриптаза. Капсидът му съдържа два гликопротеида, единият от които обуславя специфичното свързване на вируса с клетките, носещи на повърхността си антиген CD4. Такива клетки са преди всичко Т-хелперите, в по-малка степен моноцити и макрофаги, а също така и микроглия.</p> <p>Съществуват три типа на вируса на СПИН: HIV-1, HIV-2, HIV-0. По света са известни 9 щама на HIV-1: A, B, C, D, E, F, G, H, O. Възможна е двойна инфекция с HIV-1 и HIV-2. Всеки от тези два типа има подтипове. В хода на инфекцита в тялото на всеки пациент възникват различни вируси – мутанти.</p> <p>HIV е лимфотропен и невротропен вирус. Това означава, че имунната и нервната система биват засегнати директно.</p> <p>Патогенеза</p> <p>При заразяване, вирусът попада в кръвта и се свързва с клетките, към които притежава тропизъм. При взаимодействие с клетките мишени, неговата обвивка се слива с клетъчната мембрана и вирусът се оказва вътре в клетката. От РНК на вируса с помощта на ензима обратна транскриптаза се образуват ДНК копия (провирус), който се вгражда в хромозомната ДНК на клетката мишена. Вирусният генетичен материал остава в клетката пожизнено и при нейното делене той се предава на потомството. Вирусът на СПИН, попаднал в Т-хелперите може да се намира в латентно състояние неопределено дълго, което обяснява възможността за продължително латентно вирусоносителство при СПИН. Активирането на Т-хелперите (например при инфектиране с други агенти) може да индуцира бурна репликация на вируса на СПИН, което води до масова гибел на клетките.</p> <p>Водещо звено в развитието на имунодефицита се счита поразяването на Т-хелперите, което се потвърждава при болни от СПИН от прогресиращата лимфопения. Също така се намалява съотношението Т-хелпери/Т-супресори, което се явява главна особеност на имунологичния дефект при СПИН.</p> <p>Механизмът на загиване на Т-хелперите се дължи не само на цитопатичното действие на вируса, а и на образуването на нежизнеспособни многоядрени клетъчни симпласти, свързани със заразената клетка, при което една заразена клетка може да свърже до 500 нормални.</p> <p>Вирусните антигени се експресират по повърхността на инфектираните клетки и индуцират имунен отговор във вид на продукция на антивирусни антитела и цитотоксични лимфоците, които водят до цитолиза както на повредените, така и на неувредените клетки. Количествените и качествените изменения на Т-хелперите, които се явяват „диригенти” на имунния отговор, а също така и увреждането на макрофагите води до пълна загуба на свърхчувствителност от забавен тип към различни антигени и понижаване на реакцията бласттрансформация ин витро. Увреждането на хуморалния имунитет се изразява в неспецифична поликлонална активация на В лимфоцитите, съпровождащо се с повишение на нивото на серумните имуноглобулини.</p> <p>Заразените образуват антитела, насочени срещу вируса, но последните не водят до елиминирането му.</p> <p>Клиника при СПИН</p> <p>Всички, инфектирани от вируса на СПИН рано или късно се разболяват от СПИН. Заболяването се развива дълго време (от 1 до 15 години), бавно прогресира, преминавайки през няколко стадия.</p> <p>1. Инкубационен период</p> <p>Продължава от няколко седмици до 10-15 години. Продължителността му зависи от пътя на заразяването, от инфектиращата доза и първоначалното състояние на имунната система. Този период може да се установи при определяне в кръвта на антигена или на антивирусните антитела. В повечето случаи в този период няма симптоми, обаче у някои се появява синдром, приличащ на мононуклеоза с треска, генерализирана лимфоаденомегалия, понякога остър енцефалит.</p> <p>Клинично здравите вирусоносители са заразни.</p> <p>Тестът за доказване на антитела срещу вируса се позитивират 1-3 месеца след началото на инфекцията. </p> <p>Когато и след 6 месеца от половия контакт антитела не могат да бъдат доказани, инфекцията може да бъде изключена с много голяма вероятност.</p> <p>Изключването на мононуклеоза става при отрицателен тест на Paul-Bunnel и наличието на лимфопения.</p> <p>2. Период на персистираща генерализирана лимфоаденомегалия. В основата и лежи неспецифичната хиперреактивност на В лимфоцитите, морфологично представена от фоликуларна хиперплазия на лимфните възли. Този стадий продължава от 3 до 5 години. </p> <p>За да бъде достоверно като симптом, увеличението на лимфните възли трябва да продължава повече от 3 месеца и да засяга лимфните възли на поне 2 други места по тялото, освен ингвиналните зони.</p> <p>В този стадии обикновено липсват общи симптоми, а 30% от заразените имат себореен дерматит.</p> <p>3. Пре-СПИН или СПИН асоциииран комплекс. </p> <p>За такъв може да се говори тогава, когато са налице 2 клинични симптома и 2 лабораторни находки от посочените по-долу.</p> <p>Симптоми на заболяването:</p> <p>Нощно изпотяване – <a name="OLE_LINK2"></a><a name="OLE_LINK1"></a>повече от един месец.</p> <p>Безпричинна загуба на повече от 10% от телесната маса.</p> <p>Повишена температура - повече от един месец.</p> <p>Диария - повече от един месец.</p> <p>Лабораторна находка:</p> <p>Намаляване на Т-хелперите под 400/mcl</p> <p>Понижаване на съотношението Т-хелпери/Т-супресори под 1.</p> <p>Евентуално анемия, гранулоцитопения и тромбоцитопения.</p> <p>Повишена концентрация на гама-глобулините, по-специално на IgG в серума (свръхпроизводство на функционално негодни „nonsens” /безсмислени/ антитела)</p> <p>Понижаване или загуба на кожната реакция от забавен тип след вътрекожно аплициране на т.нар. recall-Антиген.</p> <p>4. Период на придобит имунен дефицит. </p> <p>За него са характерни неврологичните заболявания, опортюнистичните инфекции, тумори и кахексия. В този период се намалява количеството на антивирусните антитела, а количеството на вирусните антигени нараства.</p> <p>Органни изменения при СПИН</p> <p>Лимфни възли</p> <p>Фоликуларната хиперплазия се сменя с пълно изтощение и изчерпване на лимфната тъкан. Лимфните възли рязко намаляват и се определят трудно - „изгорели” лимфни възли.</p> <p>Нервна система</p> <p>ЦНС се поразява под формата на вирусен енцефалит, при което основните изменения се намират в бялото вещество и в подкоровите ядра на мозъка. Микроскопски се установяват микроглиални възелчета, многоядрени симпласти, в които могат да се открият частици на вируса. В страничните и задните стълбове на гръбначния мозък се намират огнища на размекване и вакуолизация на бялото вещество, което вследствие демиелинизацията придобива сивкав оттенък. Клиничните изяви на пораженията в главния мозък са нарушения в концентрацията, паметта, движенията, психични изменения и деменция. Гръбначномозъчните поражения водят до слабост и парестезии в краката.</p> <p>Опортюнистични инфекции</p> <p>Те са с тежко рецидивиращо протичане, често с генерелизация на процеса и устойчивост на провежданата терапия. Могат да се причинят от протозоа (пневмоцисти, токсоплазми), от гъби (кандида, криптококи), вируси (цитомегаловируси, вируси на херпеса), бактерии (салмонелоза, микобактериум авиум, легионела).</p> <p>Една от най-честите и характерни инфекции при СПИН е Пневмоцистозата. </p> <p><strong>Пневмоцистова пневмония</strong></p> <p>Пневмоцистовата пневмония е заболяване, което се среща главно у недоносени и хипотрофични деца и пациенти с вроден или придобит имунен дефицит, малигнени лимфоми и при ятрогенно (лекарствено) предизвикана имуносупресия, най-вече при увреден клетъчен имунитет. Понякога заболяването може да възникне инцидентно при антибиотична терапия.</p> <p>Причинителят е паразит от групата на протозоа. Изолиран е за първи път през 1909 г. от Chagas в материали от бели дробове на морско свинче. През 1910 г. Carirni описва същия паразит в плъхове. През 1923 и 1928 г. Rossle описва особена форма на интерстициална пневмония с наличие на много плазматични клетки. В 1951 г. Vanek демонстрира паразита на хистологични препарати от бял дроб.</p> <p>Пневмоцистовата пневмония може да се прояви под две форми - огнищна и дифузна. При по-честата дифузна форма двата бели дроба са уголемени, плътни, с наличие на безвъздушни сиво-розови участъци, между които има и нормално раздути белодробни полета. При тежко протичане белите дробове могат да добият плътност на черен дроб. По плевралните листове липсват промени за разлика от други пневмонии.</p> <p>Класическите патохистологични изменения се характеризират с обилен еозинофилен ексудат и различностепенна интерстициална възпалителна инфилтрация, представена почти изцяло от мононуклеари - лимфоцити и плазматични клетки. Поради тази си особеност това заболяване е известно още като интерстициална плазмоцелуларна пневмония. Другата много характерна хистологична особеност е наличието на мрежовидна материя в лумена на алвеолите и алвеоларните ходове. Този пенест “белодробен оток” наподобява пчелна пита и представлява финни кистични структури на паразита, който присъствува първично в алвеоларния ексудат и по изключение в интерстициума. При оцветяване по ПАС кистите се очертават от тънки позитивни стени. </p> <p>При тази ситуация не винаги е сигурно дали причинителят е гъба или паразит. Това е главната диференциално-диагностична дилема, още повече, че еритроцитите и макрофагите могат да наподобят пневмоцисти на преоцветени препарати. Липсата на пъпкуване, отсъствието на (псевдо) хифи и наличието на бъбрековидни форми са в подкрепа на паразитна инфекция. Самият паразит може да бъде визуализиран при сребърна импрегнация, при която цистите се оцветяват в черен цвят и имат сферична или бъбрековидна форма. Често се намират тъмно оцветени точици в цистната структура, които представляват локални капсулни уплътнения. В особено трудните случаи би могло да се направи оцветяване по Гимза или да се предприеме имунохистохимично доказване на пневмоцистите.</p> <p>Особености:</p> <p>Пневмоцистовата пневмония може да възникне при пациенти без нарушения в имунния статус. При съмнение за пневмония е уместно да се подозира паразитна етиология не само при недоносени и хипотрофични деца, а и при здрави кърмачета. В случаите без имунен дефицит, пневмоцистовата пневмония по трудно се поддава на лечение. Масовата безконтролна употреба на антибиотици е една от вероятните причини за зачестяването на Пневмоцистовата пневмония при пациенти със съхранен имунен статус.</p> <p>Често се среща и <strong>Токсоплазмоза</strong>, при която се намира енцефалит с огнищни некрози и абсцедиране.</p> <p>Злокачествени тумори при СПИН се срещат в 40% от случаите. От тях 30% се заемат от <strong>саркома на Капоши</strong> (множествен идиопатичен хеморагичен сарком) и злокачествените лимфоми (включ. <strong>Бъркитов лимфом</strong>).</p> <p>Всичко това прави клиничната картина при СПИН изключително многообразна. Съществуват няколко най-типични варианта: Белодробен вариант (най-чест), синдром на увреждане на ЦНС, Стомашно-чревен синдром, Треска с неясен произход.</p> <p>Символика и аналогии при СПИН:</p> <p>СПИН чудовищно бързо нах­лу в центъра на обществения интерес. Заедно с Мозъчно Съдовата Болест, Исхемичната Болест на Сърцето и Рака, СПИН се преврърна в социално-значимо заболяване.</p> <p>Причинителят е малък, свръхчувствителен вирус, който може да преживява само в много специфична среда, затова за предава­нето му са нужни прясна кръв или спер­ма, които да проникнат в кръвообращението на друго лице. Извън човешкия организъм причините­лят умира бързо.</p> <p>Вирусът има много дъ­лъг инкубационен период. Така, през един сравнително дълъг период от време човек няма как да знае със сигурност дали самият той е за­разен и колко хора е заразил. Така СПИН става „невидим" враг, който е трудно да бъде победен и принуждава хората под силен натиск да изживяват зависимостта си от другите.</p> <p>СПИН ни кара да се усещаме винаги като част от една общност, част от едно по-голямо цяло и вина­ги да носим отговорност за всички. Пациентът със СПИН много остро чувства огромната тежест на тази отговорност и трябва да реши как иска да се справи с нея. Внимание и предпазливост по отношение на партньора или тъкмо обратното.</p> <p>Вирусът беше открит за първи път в края на седемдесетте години у един наркоман в Ню Йорк. Посредством нееднократно общо употребявани инжекционни игли, вирусът се разпространи отначало сред обществото на наркоманите. Оттам по естествен път попадна сред кръгове на хомосексуа­листи. </p> <p>От всички рискови групи, хомо­сексуалистите са на първо място. Практикуваното от тях анално сношение много често води до наранявания на чувствителна­та лигавица на ректума. По този начин сперма, съдържаща вируса, много лесно може да проникне в кръвообращението. Лигавицата на влагалището е покрита с многослоен плосък епител и е далеч по-устойчива на наранявания.</p> <p>Главната тема при СПИН е сексуалността. Любовта е насочена преди всичко към душата на дру­гия, а не към тялото му. Сексуалността иска тя­лото. Балансът изисква сексуалността да бъде съчетана с любов, защото в противен случай везните се накланят прекалено много.</p> <p>Сексуалната свобода и разюзданост са част от облика на съвременното общество. Всеки има право, иска и може да влиза в „контакт и допир" с всеки друг. При това общуване обаче, човек остава недокоснат душевно. За това спомагат модерните технологии, които се поставят в услуга на сексуалността: като се за­почне от „контактните обяви" във вестниците и се стигне до телефонния и компютърния виртуален секс. Сексуалността служи за задоволяване на страстта, и то само на собствената. Партньорът се явява само помощно средство, от което човек може да задоволи страстта си по телефо­на или дори сам (мастурбация).</p> <p>Любовта, напротив, предполага истинска среща с друг човек. Срещата с „другия" обаче винаги е и процес, който навява страх, защото тя включва поставянето на въпроса за собствената същност, такъв, какъвто съм. Срещата с друг човек винаги е и среща със собствената сянка. Затова партнъорството е толкова трудно. Любовта има повече общо с труда, отколкото със страстта. Любовта застрашава границата на нашето его и иска от нас да се отворим навън. Сексуалността е велико­лепно помощно средство за любовта - за да може на физическо равнище също да се преодолеят гра­ниците и да се изживее единство. Откаже ли се обаче човек от любовта и изживява ли само сексуалността, сексът сам не може вече да изпълни тази задача.</p> <p>Престане ли любовта да се изживява в съзнание­то, в смисъл на душевна среща и разбирателство с друг човек, тя пропада в сянката и в крайна сметка - в тялото. Любовта е принципът, способен да преодолее условността на границите и да подготви себеотварянето към нещо, идващо отвън, за да станем едно с него. Сривът на защитните сили при СПИН отговаря точно на този принцип. Собстве­ната защита на тялото отбранява тъкмо тази граница, която е естествено необходима за корпоралното съществуване, тъй като всяка форма обус­лавя разграничаване, т. е. его. Пациентът със СПИН изживява на физическо равнище любовта, отвореността и свързаните с това чувствител­ност и ранимост, които от страх е избягвал на ду­шевно равнище.</p> <p>Освен това, СПИН принуждава към пълен отказ от агресивност в секса, защото, потече ли кръв, партньорът ще бъде заразен. С употребата на презервативи (и гумени ръкавици) отново изкуствено се изгражда „граница", която СПИН, на физическо равнище, е разрушил. С отхвърлянето на агресивния секс пациентът има шанса да се научи на нежност и ласки, като форма на отношение към партньора, а освен това СПИН го поставя в контакт и с из­бягваните по-рано теми като слабост, безсилие, па­сивност - или, накратко казано: с неговия свят на чувствата.</p> <p>Бързо прави впечатление, че всички сфери, които СПИН потиска (агресия, кръв, безогледност), са елементи от мъжката полярност (ян), докато те­мите, които СПИН налага, са подчинени на женската полярност (ин) - (слабост, безсилие, ласка, нежност, съобразяване с другия). Ето защо не е чудно, че СПИН преобладава сред хомосексуалистите: тъкмо защото хомосексуалистът избягва сблъсъка с женското. </p> <p>Синдромът на Придобитата Имунна Не­достатъчност символизира Придобита Недос­татъчност на Защитна Сила. Това заболяване води до срив на собствените защитни сили на тялото. Тази слабост на имунната защита прави болните от СПИН податливи на инфекции (и на някои ракови заболявания), които не застраша­ват здравите хора.</p> Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-81829018946865510972009-08-25T07:17:00.001-07:002009-08-25T07:17:31.320-07:00Сифилис,Гонорея (Трипер)<h3>Сифилис</h3> <p>Слънцето прежуряше и сенките чезнеха под палещите му лъчи. Наставаше пладне. Овчарчето Сифилус натири овцете в хладната долчинка и бързо се шмугна под короната на вековното дърво. Изнемощяло от непосилна жега поточе църцореше измежду скалите отсреща. Разноцветни камъчета игриво проблясваха по бреговете на вирчето в дъното на долчинката. Сифилус се разгърди, изу цървулите и се просна по гръб до грапавия дънер. Конопената му риза бе подгизнала от пот. </p> <p>Лек ветрец плахо залюля листата на дървото. Сифилус погледна нагоре и занемя. ТЯ уверено и бавно слизаше от небето. Невидимата стълба я водеше право при него. Ефирната роба подчертаваше изящните извивки на красивото и тяло. Богинята подмина дървото с овчарчето и стъпи във водите на вира. Отблясъците на камъчетата и водата създадоха приказна аура около Венера. Тя се потопи цялата във вира, постоя няколко минути и се изкачи обратно в небесата по същата въздушна стълба. </p> <p>Сифилус стоеше като ударен от гръб. Образът на богинята се запечата завинаги в блестящите му черни очи.</p> <p>На следващия ден овчарчето отново чакаше заветния миг с трепетно богоговение. Тя дойде по същото време, изкъпа се мълчаливо и бързо си отиде. На по следващия ден историята се повтори. Богинята Венера се чувстваше поласкана, защото знаеше за влюбеното овчарче, което всеки ден я наблюдава иззад огромното дърво. За съжаление, Аполон също знаеше какво става. Знаеше и за чувствата на Сифилус към Венера. </p> <p>Отмъстителният бог не можа да сдържи гнева си и реши да накаже бедното овчарче. Още същия ден Аполон покри тялото на Сифилус с неизлечими язви. Тленното тяло на страдалеца бе подложено на бавен и мъчителен разпад.</p> <p>Така на света се появила болестта Сифилис (Луес). С нея боговете наказвали всеки човек, поддал се на изкушението на любовта. Оттогава, до ден днешен, всички болести, предавани по полов път се наричат Венерически – кръстени на името на богинята Венера.</p> <p><strong>Сифилисът </strong>е бил широко разпространен още в Стария свят, за което свидетелстват промените по човешки скелети, открити при археологически разкопки и текстове от Библията, Авицена, Хипократ, Целзус.</p> <p><strong>Луесът </strong>е циклично инфекциозно заболяване, което протича в три стадия.</p> <p>Причинителят, Treponema pallidum представлява нежна спираловидна спирохета, която не може да бъде отглеждана в изкуствена среда. Открита е през 1905 година. Една година по-късно Васерман предлага реакцията за свързване на комплемента като метод за серологична диагностика. През 1909 година Ерлих след 606 опита създава съединението 606 (<strong>салварсан</strong>), което е първото лекарство, използвано за лечението на сифилиса.</p> <p>Смята се, че моряците на Колумб са пренесли заболяването от Америка и това е причина за възникналата през 15 век епидемия от сифилис. Честотата на заболяването нараства рязко по време на войни. През последните 10-15 години има ново увеличаване на неговото разпространение.</p> <p>Единствен източник на инфекцията е болния човек. Предаването на заразата става по полов път – през лигавиците на половите органи, устните, устната кухина, ануса и гръдните зърна. Възможно е заразяване и по битов път – чрез приборите за хранене, тесен контакт, от майката на плода.</p> <p>Рискови групи са хомосексуалисти, наркомани, проститутки, лица с интензивен промискуитетен сексуален живот (безразборна смяна на сексуалните партньори).</p> <p>Придобит сифилис</p> <p>Ако не се лекува и се остави на естественото си развитие, заболяването може да продължи десетилетия и протича през няколко стадия.</p> <p>Диагнозата се нуждае и от серологично потвърждение – <strong>Васерман</strong>, <strong>TPHA</strong> (Трепонема Палидум Хемаглутинационен Тест), <strong>FTA </strong>(Абсорбционен тест на Флуоресцентни антитела), <strong>VDRL </strong>(Лабораторно изследване на венерическите болести). </p> <p>Инкубационния период на заболяването продължава от 8 до 12 дни.</p> <p>Първичен сифилис</p> <p>На мястото на входната врата (по пениса, вулвата, маточната шийка) се появява папула (възелче) с големина до монета - зачервена, влажна, силно заразна. Тя бързо се превръща в кръгла неболезнена язва (ulcus durum - твърд шанкър) с плътни надигнати ръбове, гладко лъскаво дъно и медночервен цвят. Увеличените ингвинални лимфни възли не срастват помежду си и изчезват спонтанно около 5 седмици след инфектирането. </p> <p>Вторичен сифилис</p> <p>Започва 2-3 месеца след инфектирането с кожни обриви – розеоли, папуло-крустозни сифилиди, кондиломи на широка основа, косопад, устна лигавица – мукозни плаки, ирит, хепатит, генерализирано увеличение на лимфните възли. </p> <p><img height="274" alt="сифилис" src="http://www.zdrave-bg.eu/images/Syphilis_Triper_1.png" width="368" align="left" border="0" /></p> <p>Кожните обриви засягат дланите и стъпалата, за разлика от други заболявания. Обривът трае 1-3 месеца. Във всички описани обривни единици има голямо количество трепонеми. Този стадий може да продължи 5 години при силно променяща се симптоматична картина или дори при липсата на всякаква симптоматика, а в 30 % от случаите настъпва спонтанно оздравяване.</p> <p>Третичен сифилис</p> <p>Настъпва 5 до 50 години след заразяването. Той се характеризира с наподобяваща гума гной, склонност към некротичен разпад на засегнатата тъкан с последващо образуване на тъканен дефект. Всички тъкани могат да бъдат засегнати. Често заболяването може да бъде сгрешено с тумор, туберкулоза и др. Гуми се образуват навсякъде – в костите, мускулите, сърцето, белите дробове, стомаха, червата, ректума, черния дроб, мозъка и практически насякъде. При заздравяването си те оставят след себе си огромни пигментирани цикатрикси. </p> <p>Характерен за този стадий е сифилитичния <strong>мезаортит</strong>. Засягането на аортата е органичено до диафрагмата и никога не преминава върху коремната и част. Поради огнищния възпалителен процес, последван от огнищна фиброза, аортната интима започва да прилича на кора на дърво. Разрушаването на еластичните мембрани в аортата отслабва нейната стена. При синхронните с пулса раздувания, стената поддава и започва да се разширява. Получава се <strong>аневризма </strong>(ограничено разширение) на асцендентната аорта. </p> <p><img height="263" alt="аортна аневризма" src="http://www.zdrave-bg.eu/images/Syphilis_Triper_2.png" width="346" align="left" border="0" /></p> <p>Засягането на главния мозък се дължи основно на възпалителните процеси в мозъчните съдове, които добиват вид на сварени макарони. Усложненията са инсулти, парализи, психични и интелектуални изменения до настъпване на деменция (слабоумие). Демиелинизацията (разрушаването на обвивките на нервите) на задните стволове на гръбначния мозък може да се съпровожда с пробождащи болки в корема и краката, атаксия (залитаща походка), загуба на чувствителността на отделни части на тялото.</p> <p>Вроден сифилис</p> <p>Мъртвораждане</p> <p>Плодът е с белези на трупно разложение. Кожата е с множество мехури, лющи се по дланите и стъпалата, а във вътрените органи се откриват многобройни некрози. Такъв плод е силно заразен и крие опасност за инфектиране на медицинския персонал.</p> <p>Ранен вроден сифилис</p> <p>Проявява се от 1-2 месец след раждането до 4-тата година от живота.</p> <p>Заболяването засяга множество системи. Налице са изменения по кожата, костите (остеохондрит), псевдопарализа на Паро (отделяне на ставата от костта с невъзможност за движение на крайника), бяла пневмония, „кремъчен” черен дроб, менингоенцефалит, псевдоабсцеси на Dubois в тимуса.</p> <p>Късен вроден сифилис</p> <p>Проявява се между 5-15 годишна възраст</p> <p>Прилича на третичния сифилис. Характерни промени са седловиден нос, олимпийско чело, саблевидни тибии, лептоменингит и триадата на Хътчинсон (Хътчинсонови зъби с формата на бъчва, паренхиматозен кератит и глухота)</p> <p>Вроден сифилис при възрастните</p> <p>Протича скрито и се изявява в зряла възраст с прогресивна парализа или табес дорзалис.</p> <p>„Сифилисът не умира, той само спи” – A. Fournier</p> <p>Внимание! При наличие на сифилис трябва да се мисли и за комбинирана инфекция с гонорея, негонорейни уретрити, СПИН.</p> <p>Презервативите предпазват от заразяване със Сифилис и СПИН !</p> <p>Поради широкото разпространение на СПИН, на сифилисът често остава на заден план и му се обръща малко внимание. Съществуват много скрити случаи на сифилис, които не протичат с типичната за заболяването клиника, защото пациентите пият антибиотици безконтролно. Това замъглява картината и прави заболяването трудно за диагностициране.</p> <p>Сифилисът е лечимо заболяване!</p> <p>Лечението се състои в прилагане на високи дози пеницилин инжекционно и продължително, в болнична обстановка! </p> <p>Противопоказано е приемането на антибиотици през устата, защото това само забавя развитието на заболяването, но не го лекува.</p> <h4><strong>Гонорея (Трипер)</strong></h4> <p>Най-честата бактериална венерическа болест. Заболяването притежава високо тъмно число – голям брой заразени, за които няма статистически данни.</p> <p>Причинителят - Neisseria gonorrhoeae представлява грамнегативни диплококи, често локализирани в левкоцитите (белите кръвни клетки)</p> <p>Инфектирането е изключително по полов път: генитален, ректален, фарингеален</p> <p>Инкубационен период – 2-8 дни</p> <p>Около 25% от заразените мъже и 50% от заразените жени са безсимптомни носители и неразпознат източник на заразата!</p> <p>Симптоматика:</p> <p>Жени: слузно-гнойно течение, уретрит, цервицит, бартолинит</p> <p>Мъже: гнойно течение, сърбеж и парене при уриниране</p> <p>При ректално инфектиране е налице проктит – възпаление на дебелото черво.</p> <p>Усложнения:</p> <p>Жени: Ендометрит, аднексит, перитонит, перихепатит</p> <p>Мъже: Простатит, епидидимит</p> <p>Общо за двата пола: Стерилитет, реактивен артрит (често моноартрит на колянната става), гонококов сепсис и ендокардит</p> <p>Новородено: Гноен конюнктивит – Лекува се с прием на антибиотици (локалното лечение на очите не е досатъчно).</p> <p>Диагнозата се поставя чрез доказване на причинителя при микроскопиране и посявка на прясна уретрална или цервикална натривка!</p> <p>Лечението се извършва с антибиотици!</p> <p>Винаги трябва да се провежда лечение и на партньора.</p> <p>Една седмица след лечението следва да се направи микроскопско изследване за контрол на ефекта от лечението.</p> <p>Шест седмици преди и след лечението се провежда серологично изследване за изключване на двойна инфекция със сифилис?</p> <p><strong>Гонореята </strong>(<strong>триперът</strong>) също като <strong>сифилиса </strong>е лечимо заболяване!</p> <p>Пълно излекуване може да се очаква само при лечение от специалисти (в болнична обстановка).</p> <p>Вслушването в съветите на приятели, дето са се излекували сами е лоша идея с доживотни негативни последици!</p> <p>Ако сте имали рисков полов контакт, ако имате някакви подозрения относно партньора си, ако имате някакви „обриви” по половите органи, ако отделяте някакви секрети ... обърнете се към съответния специалист (венеролог)!</p> <p>Някои инфекции, предавани по полов път, се съпровождат с отделянето на секрети, имащи силна миризма на риба. Ако покрай новото ви гадже се разнася подобна миризма, попитайте го дали е ял/а риба или други „морски дарове”. Ако чуете отговор „Не”, бягайте презглава накъдето ви видят очите.</p> Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-31164761689560394202009-08-22T11:15:00.001-07:002009-08-22T11:15:56.431-07:00Бързата загуба на килограми е опасна<h3> </h3> <p><img title="diet-no-diet-medium-new" height="300" alt="diet-no-diet-medium-new" src="http://mamita-bg.com/wp-content/uploads/2009/08/diet-no-diet-medium-new-225x300.jpg" width="225" align="left" />Много хора имат проблеми с теглото и ежедневно се подлагат на какви ли не изпитания, за да смъкнат няколко килограма. Използват се всякакви методи, като се започне от <a href="http://otslabvane.us/category/dieti/">диетите</a>, та през различни хапчета и дори колани за <a href="http://www.figurata.com/search/label/%D0%9E%D1%82%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5">отслабване</a>. Ефект от някои от тях има, но почти винаги той е временен и след кратко време теглото пак се повишава. Даваме ли си сметка обаче, че по този начин нанасяме вреди на тялото си. Ето какво ни очаква, ако рязко свалим килограми:</p> <p><strong>1. Нестабилност на организма</strong></p> <p>В човешкия организъм има два вида мазнини: бели и кафяви. Кафявата мастна тъкан не натрупва мазнини, а ги преработва в енергия. Най -много кафяви мазнини имат децата и с възрастта те намаляват. При възрастните тези мазнини са разположени около бъбреците и щитовидната жлеза, под мишниците и раменете. Когато отслабваме, се губи техния топлоизолиращ ефект. <br /><strong> <br />2. Ще изчезне издръжливостта</strong></p> <p>Организмът ни е устроен така, че да натрупва мазнини, които от своя страна му помагат да съхранява енергия, която може да му потрябва, ако има недостиг на храна. В наши дни не е толкова необходимо да има запас от енергия, но ако водим активен начин на живот тя е много необходима тъй като мазнините съдържат два пъти повече енергия от въглехидратите, а освен това производните на мазнините участват в предаването на въз­буждащите импулси от една нервна клетка към друга.</p> <p><strong>3. Вътрешните органи няма да са защитени</strong></p> <p>Мастната ни тъкан служи като своеобразна защита за много от органите. Т.нар. възглавнички защитават червата, бъбреците, нервите и съдовете от неблаго­приятни външни въздействия и механични травми. <br /><strong> <br />4. Проблеми със зачеването</strong></p> <p>Половите хормони естроген и лептин се изработват от мастната тъкан. А те са тези, които казват на организма, че е готов да износи дете. Освен това мастните клетки поглъщат мъжкия хормон тестостерон от кръвта и отделят в нея естрогени… Затова липсата на мастна тъкан намалява шан­совете за успешна овулация.</p> <p><strong>5. Риск от остеопороза</strong></p> <p>В мастаната тъкан се натрупват витамини А, В, К и Е. Намаляването има може да има опасни последици. Освен това, когато намалява телесната маса, намалява и костната тъкан. При недостиг на витамин Д, плътността на костите намалява, което води до омекването им и <a href="http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=10417">остеопороза</a>. Мастните клетки участват в обмена на витамините от група В, които са особено важни за сърдечносъдовата система и преработват холестерола във фолиева киселина, необходима за износване на бебе.</p> <p><img title="diet-and-health" height="204" alt="diet-and-health" src="http://mamita-bg.com/wp-content/uploads/2009/08/diet-and-health-300x204.jpg" width="300" /><strong>6. По-слаб имунитет</strong></p> <p>Това може да се случи, ако сте привърженици на диетите, които смъкват много килограми за кратко време. Обикновено те наблягат само на една храна, а това еднообразно хранене няма как да не доведе до недостик на хранителни вещества в организма. Намалява се имунитета и организмът е предразположен към анемия.</p> <p><strong>7. Ацетонемия</strong></p> <p>Когато гладуваме, организмът получава по-малко глюкоза. Затова тялото ни си набавя енергия от мазнините. За да стане това, те се разпадат на мастни киселини, които след това се раздробяват на кетонови тела. От преко­мерното количество на тези продукти в гладуващия орга­низъм се развива ацетонемия симптом (човек започва силно да мирише на аце­тон). А ацетонът е силно отровно вещество.</p> <p><strong>8. Кожата</strong></p> <p>Тонусът на кожата се понижава и това става при рязкото отслабване, което се постига с помощта на различни таблетки, чайове и хранителни добавки. Кожата намалява обема си по-бавно от тялото и затова на места тя остава да виси и се сбръчква.</p> <p><strong>9. Обезводняване</strong></p> <p>Мързеливото отслабване може да доведе до обезводняване на организма. Те­глото, което се губи в резултат на диуретично или слабително средство, е само от вода. При това отслабване мастните клетки не търпят поражения, но се нарушава водния баланс за организма и се отмиват много полезни витамини и минерали. Продължителното при­емане на диуретични средства може да предизвика наруше­ния в работата на бъбреците, а оттам и сърдечна или бъбречна недостатъчност. <br /><img title="woman_inch" height="201" alt="woman_inch" src="http://mamita-bg.com/wp-content/uploads/2009/08/woman_inch-300x201.jpg" width="300" /><strong> <br />10. Червата „отвикват“ да работят самостоятелно</strong></p> <p>Ако практикувате клизми в домашни условия, забравете за това. Първо, те изчистват само долната част на червата, т.е. са напълно безполезни и второ така можете да разтегнете дебелото си черво, а така ще се влоши работата му. Което ако се практикува продължително време, води до силен запек. Водата или разтво­рите, които се използват при клизмата, изсушават клетките на лигавицата, отмиват всички полезни бактерии и провокират развитието на диебактериоза.</p> <p><strong>Как да разберем дали теглото ни е наднормено?</strong></p> <p>Зависи каква е целта ви – дали искате да постигнете идеалните мерки, които ни рекламират отвсякъде или наистина се нуждаете от намаляване на теглото. Възползвайте се от индекса за телесна маса: разделете теглото си на ръста (в метри) на квадрат. <br />Ако вашето тегло например е 70 килограма, а ръстът ви е 1,70 м., вашият индекс е 24. Сравнете своя индекс с нормата: <br />- 15 и по-малко – остър недостиг на телесна маса; <br />- 15 -18,5 – недостатъчна телесна маса; <br />- 18,5 – 25 – норма; <br />- 25 -30 – наднормена телесна маса; <br />- 30 – 35 и повече – затлъстяване.</p> Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-7032825808809633302009-08-20T04:03:00.001-07:002009-08-20T04:03:35.784-07:00Какво е електронната цигара?<p>Електронната цигара, известна още като Е-цигара, е най-новото нововъведение като БЕЗВРЕДНА алтернатива на пушене на тютюнени изделия като цигари. Тя е незапалима и използва микротехнология, която допринася за истинско и задоволително пушене на използващият я без тютюна, катрана и, най-важно, без риска от рак. Използва презаредима батерия, която наподобява истинска цигара и има светлинен индикатор, който е индикатор на употреба и симулира светенето на горящият тютюн.</p> <p><img height="157" src="http://www.ecigari.com/images/pe-ecigarette.jpg" width="250" align="left" border="0" />Електронната цигара изглежда точно като истинска, като чувството и вкуса са същите.</p> <p>Отказването на цигарите е много трудно и за това има многобройни причини. Хубавото е, че НЕ е необходимо да отказвате цигарите, а просто трябва да намерите по-добър, безопасен и все пак забележително задоволителна алтернатива: електронната цигара.</p> <p>Електронната цигара доставя емоционалното чувство точно като от пушенето на нормална цигара, да не говорим за физическото удоволствие, което доставя. Обаче, тя не причинява нито един от негативните ефекти на традиционното пушене.</p> <p>Ако искате свободата да пушите навсякъде, да пестите пари от истински цигари, да избегнете опасността от пожар и неприятната миризма на пушека, да елиминирате напълно вредата от пасивното пушене и, най-важно, да имате по-дълъг живот без рак, тогава е логично да преминете към електронната цигара.</p> <p>Е-цигарата може да помогне да задоволите никотиновия си глад без да търпите вредните странични ефекти от пушенето на традиционни цигари, които съдържат истински тютюн.</p> <p>Електронната цигара предоставя много предимства пред обикновената, тъй като не съдържа катран и стотиците канцерогенни вещества и химикали, които се отделят при горенето на истинска цигара. Електронната цигара е екологично чиста, тъй като не замърсява въздуха и не представлява вреда за приятелите и семейството ви. Кажете довиждане на праха на миналото. Това е бъдещето на безвредното, не водещо до замърсяване или рак пушене. </p> Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-71524192319267159802009-08-05T13:44:00.001-07:002009-08-05T13:44:36.698-07:00Тазовата възпалителна болест увеличава риска от полово предавани заболявания<p><img height="133" alt="" src="http://www.doctorbg.com/data/Image/alex2/Vulvodynia.jpg" width="150" align="left" border="1" />Тийнейджърите, лекувани за тазова възпалителна болест (ТВБ), имат повишен риск от последващи сексуално трансмисивно заболяване или повторна ТВБ, сочат резултатите на проспективно проучване, публикувано в ноемврийския брой на <i>Archives of Pediatrics & Adolescent Medicine</i>. <br />Ако момичетата с ТВБ не променят сексуалното си поведение, рискуват развитието на повторна ТВБ и полово предавано заболяване, които от своя страна могат да доведат до хронична тазова болка, ектопична бременност и тубарен стерилитет. <br />В проучването били включени 110 млади момичета, лекувани амбулаторно за ТВБ, които били проследени за повторна ТВБ или/и полово предавани инфекции с Neisseria gonorrhoeae и Chlamydia trachomatis. <br />По време на 48-месечното проследяване 34% от пациентите били диагностицирани с полово предавано заболяване, като средният период за диагнозата бил 377 дни. От тези пациенти с полово предавано заболяване и/или ТВБ, 67% имали хламидия, 11% - гонорея, а 44% - ТВБ. Възрастта и застрахователният статус не били свързани с установените резултати. <br />Тийнейджърите с ТВБ имат повишен риск от последващи ТВБ и сексуално трансмисивно заболяване в рамките на 48-месечен период, отбелязват авторите на проучването. При тези уязвими пациенти трябва да се вземат мерки за намаляване на този риск, тъй като ТВБ или полово преносимите заболявания могат да засегнат сериозно репродуктивните способности, особено на младите момичета.</p> Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-34558981490402415772009-02-10T14:44:00.000-08:002009-02-10T14:46:47.967-08:00Вредят ли наистина противозачатъчните таблетки<span style="font-weight:bold;">Вредят ли наистина противозачатъчните таблетки</span><br /><span style="font-weight:bold;"><br />Противозачатъчните не предизвикват<br /><br />рак, а намаляват риска от рак .<br /><br />Продължителната употреба<br /><br />на противозачатъчни таблетки<br /><br />драматично редуцира риска от<br /><br />заболяване на рак на яйчниците<br /><br />и дори от рак на матката.</span><br /><br />При взимането на противозачатъчни таблетки могат да възникнат временни странични ефекти: течение по средата на цикъла, раздразнителност, отпадналост, сънливост, честа смяна на настроенията, гадене, повръщане, напълняване или отслабване, главоболие. Но ако сте избрали правилно таблетките, вероятността от възникване на сериозни усложнения е минимална. Ако все пак има усложнения обърнете се към гинеколог. Много често е достатъчно да се смени вида на таблетките, за да изчезнат всички усложнения. Нещо повече, много често дори, усложненията минават от само себе си след 2-3 месеца.<br />Таблетките не предизвикват рак, а намаляват риска от рак и има достатъчно научни данни, които доказват, че продължителната употреба на противозачатъчни таблетки драматично редуцира риска от заболяване на рак на яйчниците и дори от рак на матката.<br />Гинеколожката Маргарет Поланежки отхвърля притесненията относно връзката между противозачатъчните и рака на гърдата: “Принципното заключение е, че таблетките не повлияват риска от рак на гърдата при повечето жени” – казва тя. Друго притеснение, свързано с употребата на противозачатъчни, е рискът от образуване на тромби. Този въпрос е малко по-комплициран, но отново, казват лекарите, не е проблем за повечето жени.<br />Рискът от образуването на тромби, като например тромби в краката или белите дробове, е около 1 на 1000 за всички жени. Този риск се увеличава до 3 на 1000 при жените, които вземат таблетки, така че е ясно, че този проблем не е нещо, за което болшинството може да се тревожи.<br />Ефикасността на противозачатъчните е вече близо 100%, но те все още имат леки странични ефекти, като наддаването на килограми, например. Оказва се, че то се дължи на задържане на течности в организма, а не на натрупване на мазнини. Причините за това се крият в естрогена. Той предразполага към задържане на течности и соли в организма. С всяко ново поколение хапчета нивата на този хормон са все по- ниски и съвсем малко жени вече надебеляват от това. Все пак проблемът все още е актуален, особено за жените, които имат вродена склонност към задържане на течности. Лекарите препоръчват да се приемат повече диуретици, като зеления чай, но винаги след консултация с лекар.<br />Противозачатъчни таблетки, съдържащи дроспиренон, който имитира действието на вашия естествен прогестерон рискът от напълняване е значително намален.<br />Учените смятат, че положителният ефект на таблетките с дроспиренон, се дължи именно на активното им вещество, което освен това възпрепятства задържането на течности в организма (заради което много жени дори отслабват).Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-39811521770765446932009-01-31T11:15:00.000-08:002009-01-31T11:15:06.025-08:00Опасна медицина: НАРЪЧНИК ЗА ПЪРВА ПОМОЩ<a href="http://opasna-medicina.blogspot.com/2009/01/blog-post_31.html#links">Опасна медицина: НАРЪЧНИК ЗА ПЪРВА ПОМОЩ</a>Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-31314384801366876902009-01-31T11:13:00.000-08:002009-01-31T11:14:22.763-08:00НАРЪЧНИК ЗА ПЪРВА ПОМОЩ<span style="font-weight:bold;">НАРЪЧНИК ЗА ПЪРВА ПОМОЩ</span><br />Готовността да се окаже първа помощ е от изключителна важност при спасяването на живота, облекчаване на болката и предотвратяване на допълнителни наранявания или инфекции.<br /><br />Оказването на първа помощ е задължение на всеки военнослужещ. Тя може да бъде оказана както на пострадал друг военнослужещ - взаимопомощ, така и всеки сам да си помогне в случай на необходимост - самопомощ.<br /><br />За да сте готови да реагирате своевременно изучете този „Наръчник за първа помощ".<br /><br />Настоящото помагало е предназначено за обучение на т.нар. „бойни" санитари, а така също може да се ползва в занятията по военномедицинска подготовка.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ИНДИВИДУАЛНИ СРЕДСТВА ЗА ПЪРВА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ<br /></span><br />Личен превързочен пакет (ЛПП) -<br /><br />Предназначен е за налагане на стерилна превръзка с цел предпазване на рана или обгорена повърхност на тялото от вторична инфекция, както и да предотврати кръвозагуба. Пакетът се състои от подвижна и неподвижна марлени възглавнички. Опакован е в пергаментова хартия, а най-отгоре във водонепромокаема обвивка от гумирана тъкан.<br /><br />Внимание: Да не се пипат с ръце вътрешните страни на възглавничките при поставяне на превръзката.<br /><br />Индивидуална аптечна (ИА) -Предназначена е за само помощ и взаимопомощ с цел предпазване или намаляване въздействието от различните поразяващи фактори на съвременните видове оръжия. Върху опаковката са указани правилата за използване на отделните средства. В аптечката са включени :<br /><br />- Антибиотик 0,500г. - 2 бр. за профилактика на раневата инфекция и лечение на инфекциозни заболявания, приема се на 12 часа по 1 таблетка.<br /><br />- Пликче с електролитна смес. Съдържанието на пликчето се разтваря в 200-300 мл. вода и се пие при загуба на телесни течности и обезводняване.<br /><br />- Антисептичен разтвор - за обработка на повърхностни наранявания.<br /><br />-Антидот 8 табл. по 30 мг. - приема се през 8 ч. по 1 табл. за профилактика при предстоящо използване на фосфорорганични отровни вещества (табун, зарин, зоман, Vx газове).<br /><br />- Противоповръщащо средство - 1 табл. - за приемане при опасност от радиоактивно облъчване или веднага след него, при поява на гадене и повръщане.<br /><br />- Калиев йодит - 5 табл. - за профилактика на острата лъчева болест. Таблетките се приемат еднократно при опасност<br /><br />от използване на ядрено оръжие. <br /><br />Извън аптечката:<br /><br />- Автоинжектор с антидот. Инжектира се мускулно в бедрото при употреба на фосфорорганични съединения.<br /><br />- Автоинжектор с обезболяващо средство. Въвежда се мускулно при фрактури, обширни рани или изгаряния за борба с травматичния и термичен шок.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ОЦЕНКА СЪСТОЯНИЕТО НА ПОСТРАДАЛ<br /></span><br />1. Не изпадайте в паника.<br /><br />2. Проверете АБВ на поддържането на живота<br /><br />A. Проходимост на дихателни пътища - освобождавайте винаги дихателните пътища на пострадалия.<br /><br />Б. Нормализиране на дишането -ако пострадалият не диша, започнете веднага дихателни движения.<br /><br />B. Нормализиране на кръвообращението - ако няма пулс, потърсете помощ от специалист. Запомнете, за да възстановите сърдечно-съдовата дейност, трябва да имате съответна подготовка. При нужда помагайте на човека, който извършва манипулацията, като вдишвате в устата на пострадалия на всяка пета компресия.<br /><br />3. Проверете за кървене.<br /><br />A. Притиснете мястото на кървене.<br /><br />Б. Повдигнете наранения крайник, само ако това не причинява допълнителни травми.<br /><br />B. Притиснете захранващата артерия.<br /><br />Г. Използвайте турникет само при тежки живото застрашаващи кръвотечения, като последна мярка.<br /><br />4. Проверете дали няма признаци на шок и счупени кости.<br /><br />5. Потърсете информация за пострадалия от личния му жетон/медальон или други идентификационни документи.<br /><br />6. Разхлабете дрехите на пострадалия.<br /><br />7. Не давайте на човек в безсъзнание нищо през устата.<br /><br />8. Не местете пострадалия, освен ако няма опасност за живота му. Оставете пострадалия в покой, на топло и тихо място, освен ако не става въпрос за слънчев удар. Пострадали със счупвания (фрактури) не бива да се местят, докато не се постави шина.<br /><br />Проверка на жизнените показатели (Как да чуем сърцето)<br /><br />При мъж и дете сложете ухо в лявата половина на гърдите, при жена сложете ухо точно под лявата гърда. Нормалният пулс за възрастен човек е между 70 и 80 удара в минута, при децата е леко ускорен. Възбудата, умората и температурата могат да ускорят пулса.<br /><br />(Как да чуем дишането)<br /><br />1. Сложете ухо в дясната половина на гърдите. Честотата на вдишване/издишване в минута нормално е 16-20 пъти. Възбудата, умората и температурата могат да ускорят дишането.<br /><br />2. Ако не чувате дишане проследете движението на гръдния кош и корема или поставете огледалце/друг лъскав предмет пред устата/носа на пострадалия и проверете за изпотяване.<br /><br />(Как да напипаме пулса)<br /><br />1. Сложете върховете на показалеца и средния пръст под палеца на китката на пострадалия, за да усетите пулса. Не слагайте вашия палец, тъй като собственият ви пулс маже да ви обърка.<br /><br />2. Ако не можете да го усетите на китката, проверете каротидната артерия (отстрани на шията) или феморалната артерия (в слабините).<br /><br />3. След като откриете пулса, пребройте ударите за 15 секунди и умножете по 4 или ако пулсът е много бавен и неравномерен, бройте в продължение на 60 сек. Пулсът може да варира съобразно положението на пострадалия. Нормалният пулс за възрастен мъж е около 54 - 70 удара в мин. За жена - 75 - 80. При малко дете пулсът може да варира от 82 до 180 удара в мин. Освен това обърнете внимание дали пулсът е напълнен или мек, ритмичен или не.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ШОК</span><br /><br />(Нарушение на кръвообращението, което може да доведе до нарушение на всички функции на тялото)<br /><br />Внимание: Шокът е опасно състояние и може да се окаже фатално. Очаквайте шок в различни ситуации на спешни случаи. Не давайте нищо през устата.<br /><br />Симптоми: Необикновена слабост или прималяване: хладна, бледа, лепкава кожа, ускорен или забавен пулс, плитко, неравномерно дишане, втрисане, гадене, загуба на съзнание.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Възможно най-бързо лекувайте причината за шока.<br /><br />2. Проверете дали дихателните пътища са проходими при повръщане внимателно обърнете главата настрани.<br /><br />3. Сложете пострадалия на топло и в легнало положение. При наранявания на главата и гръдния кош повдигнете главата и раменете на около 20 см над нивото на краката.<br /><br />4. Незабавно потърсете професионална медицинска помощ.<br /><br />5. Не давайте нищо през устата.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">БЕЗСЪЗНАНИЕ<br /></span><br />(Пострадалият не реагира на докосване, звук и светлина)<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Не премествайте пострадалия и не му давайте нищо през устата.<br /><br />2. Поставете пострадалия на топло и разхлабете дрехите му.<br /><br />3. Ако възникнат затруднения в дишането започнете веднага прилагането на техники за възстановяване на дишането.<br /><br />4. Потърсете причината за загуба на съзнание.<br /><br />5. Потърсете професионална медицинска помощ.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ПРИПАДЪК</span><br /><br />(Внезапна загуба на съзнание)<br /><br />Симптоми: слабост, сънливост, отпуснатост, ускорен или забавен пулс, студена и бледа кожа.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Ако пострадалият се чувства зле (има вероятност от припадане), накарайте го да седне и да наведе главата си на нивото на коленете или да легне и да повдигне краката си 20 на см височина.<br /><br />2. Ако пострадалият е припаднал:<br /><br />- поставете го по гръб, разхлабете дрехите;<br /><br />- отворете прозорците на стаята;<br /><br />- ако пострадалият е повърнал, обърнете главата му настрани и почистете устата му;<br /><br />- не му давайте нищо през устата;<br /><br />- потърсете медицинска помощ.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ТОПЛИНЕН УДАР<br /></span><br />(излагане на топлина или слънце)<br /><br />Симптоми: отпадналост, раздразнителност, главоболие, виене на свят, забавен или ускорен пулс, ускорено дишане, студена кожа, обилно потене.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Поставете пострадалия да легне на хладно, сенчесто място.<br /><br />2. Повдигнете краката на високо. Масажирайте ги по посока към сърцето.<br /><br />3. Давайте на пострадалия студена подсолена вода на всеки 15 минути, докато се възстанови.<br /><br />4. Не оставяйте пострадалия да сяда, дори след като се е възстановил. ОБЕЗВОДНЯВАНЕ<br /><br />Причини: повръщане, диария, прекомерно изпотяване, висока температура.<br /><br />Симптоми: суха кожа и лигавици, загуба на еластичността на кожата, липса или намалено отделяне на урина, мек и учестен пулс и ниско артериално налягане.<br /><br />Лечение: Дайте течности през устата, най-добре е топла подсладена вода или 5 % р-р на глюкоза. Да не се дават студени течности!<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ПРОБЛЕМИ С ДИШАНЕТО<br /></span><br />Симптоми: Недостиг на въздух, замаяност, болка в областта на гърдите, ускорен пулс, синкавочервен цвят на кожата, разширени зеници, загуба на съзнание.<br /><br />Лечение на пострадал, който не диша<br /><br />1. Сложете пострадалия да легне на гръб. Викнете и го разтресете, за да проверите дали е в безсъзнание.Сложете едната си ръка под врата му и повдигайте, така че да отворите широко дихателните пътища и с другата ръка притискайте главата надолу. При бебета и малки деца, при рани на врата и гърба избягвайте прекаленото извиване на главата.<br /><br />2. Проверете дали има дихателна дейност. Ако няма дишане, хванете с пръсти носа на пострадалия, поемете дълбоко дъх, плътно покрийте устата на пострадалия и вдъхнете четири пъти бързо и дълбоко. Ако гръдният кош не се повдигне, проверете дали няма нещо, което пречи на дишането.<br /><br />3. Почистете устата и носа, като използвате пръста си във форма на кука.<br /><br />4. Проверете пулса на шията и вижте дали има сърдечна дейност.<br /><br />5. Ако има пулс - продължете спасителното дишане с по едно силно вдъхване на всеки 5 мин. или 12 вдъхвания в минута.<br /><br />Частично или пълно запушване на горните дихателни пътища<br /><br />Симптомите включват: слаба кашлица, пискливи шумове при вдишване, неспособност за дишане, кашлица, жест на притискане на гърлото с показалеца и палеца, затруднено дишане, посиняване на кожата.<br /><br />Лечение:<br /><br />Ако пострадалият стои или седи:<br /><br />1. Застанете встрани и малко зад него.<br /><br />2. Ако е възможно наведете главата на пострадалия към гърдите му и го ударете 4 пъти с дланта си силно по гърба. Поставете другата си ръка на гърдите му за подпомагане.<br /><br />3. Ако пострадалият продължава да се задушава - застанете зад него и<br /><br />го обгърнете с ръце през кръста. Хванете ръцете си и поставете палеца си върху корема му, следва 4 пъти рязко дръпване назад.<br /><br />Ако пострадалият е в легнало положение:<br /><br />- клекнете до него, завъртете го на една страна с лице срещу него (гръдният му кош трябва да бъде срещу коляното ви). С дланта на ръката си го ударете 4 пъти между раменете. Завъртете пострадалия по гръб. Поставете ръцете си една върху друга под ребрената област. Натиснете по посока на диафрагмата с бързо движение. Ако е необходимо направете го 4 пъти в бърза последователност.<br /><br />Пълна въздушна обструкция при пострадали в безсъзнание:<br /><br />- Поддържайте въздушен достъп, като поставите едната си ръка под врата на пострадалия и я повдигнете, с другата ръка, наклонете максимално назад главата. Повторете поредицата от вдишване и 4 удара по гърба, ако е необходимо.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">РАНИ</span><br /><br />(Нарушаване целостта на кожата)<br /><br />Внимание: Преди лечение на по-сериозни рани, направете всичко възможно за кръвоспиране и потърсете медицинска помощ.<br /><br />Всяка рана може да се замърси и инфектира.<br /><br />Нараняване на повърхностния слой на кожата.<br /><br />Симптоми: червенина, ограничено кървене.<br /><br />Лечение:Ако нараняването е малко, лекувайте като при порязано, ако е с по-голям участък, покрийте със стерилна марля. Потърсете медицинска помощ.<br /><br /> <br /><br /><span style="font-weight:bold;">Ампутация<br /></span><br />(Тъкан отстранена частично или изцяло от тялото.)<br /><br />Внимание: Завийте откъснатата част от тялото в чиста кърпа и незабавно потърсете компетентна медицинска помощ. В болнично заведение може да се направи опит за възстановяването й. Може да поставите лед, но директно върху ампутираното място.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Спрете веднага кръвотечението.<br /><br />2. Лекувайте за шок. Ако е необходимо приложете техниките за възстановяване на дишането.<br /><br />3. Ако раната не е дълбока, внимателно почистете около нея със сапун и вода. Покрийте със стерилна кърпа и бинт.<br /><br />4. Потърсете медицинска помощ.<br /><br />Мехур<br /><br />(тънък сак от кожа, съдържащ течност)<br /><br />Внимание: Не пукайте мехура причинен от изгаряния, ако е спукан, лекувайте като при рана. Проверете за признаци на инфекция.<br /><br />Симптоми: налягане, болка, зачервяване.<br /><br />Лечение:<br /><br />Не пукайте мехура. Ако течността от мехура е изтекла, покрийте със стерилна марля, предпазвайте от по-нататъшно дразнене и потърсете медицинска помощ.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">МЕТОД ЗА ОБРАБОТКА НА РАНИ - „СТЪПКА ПО СТЪПКА"<br /></span><br />Когато е възможно, измийте внимателно ръцете си с вода и сапун, преди да започнете да оказвате първа помощ.Дори и при леки порязвания и одрасквания, може да се получи замърсяване и инфектиране. Спазването на изредените по-долу техники може да предотврати или намали възможността от инфекции!<br /><br />1. Когато има възможност, измийте внимателно ръцете си с вода и сапун, преди да започнете оказването на първа помощ при рани.<br /><br />2. Подгответе чисто място, където да разположите необходимите ви неща. Старайте се да не докосвате раната без причина, да не дишате и кашляте върху нея.<br /><br />3. Пазете колкото е възможно по-голяма стерилност. Когато отваряте стерилни марли и превръзки, хващайте ги само за краищата. Не пипайте частите, които ще са в контакт с раната.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ПОВЪРХНОСТНИ РАНИ</span><br /><br />1. Почистете раната и околната повърхност внимателно с мек сапун и изплакнете. Попийте със стерилна марля или с чист бинт.<br /><br />2. Третирайте с антисептици, за да предотвратите заразяване.<br /><br />3. Покрийте раната, за да абсорбирате течностите и да предпазите от допълнително замърсяване, чрез:<br /><br />- стерилни презързочни материали за големи рани, за порязвания, одрасквания и други;<br /><br />- незалепващи стерилни превързочни материали при кървящи рани и дренаж, при изгаряния и инфекции;<br /><br />- руло бинт за закрепване на стерилни превръзки.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ОСНОВНИ ТЕХНИКИ ЗА ПРЕВЪРЗВАНЕ</span><br /><br />Внимание: Следете за признаци на инфекция, като: затопляне, болезненост, зачервяване около раната, оток, треска и температура.<br /><br />При всяка рана има опасност от тетанус: консултирайте се с лекар.<br /><br />Бинтоване<br /><br />Спешни превръзки може да се направят от чисти носни кърпи, шалове, чаршафи, колани, чорапи.<br /><br />Бинтоването трябва да бъде стегнато, но не и толкова, че да спира кръвообращението:<br /><br />а. Винаги оставяйте пръстите на ръцете и на краката извън бинта, при бинтоване на ръце или крака.<br /><br />б. Разхлабете бинта, ако има оток, промяна на цвета, или ако крайниците изстинат или изтръпнат.<br /><br />в. Никога не бинтовайте врата на пострадалия с ластичен бинт.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Методи на превързваме Поддържаща превръзка</span><br /><br />1. Слагате единия край на голяма триъгълна кърпа върху здравото рамо на пострадалия; другият край виси пред тялото. Вземете третия край зад лакътя на наранената ръка. (фиг. 1).<br /><br />2. Завържете двата края отстрани на врата, но не на гръбначния стълб. Закопчайте върха на триъгълника с безопасна игла отпред или го завържете на единичен възел. Проверете дали пръстите са извън кърпата, така че да можете да проверявате циркулацията. Нагласете превръзката така, че пръстите да са с около 10 см над нивото на лакътя, (фиг. 2).<br /><br />Триъгълна кърпа за превързване на главата и челото<br /><br />1. Сложете стерилна превръзка на раната преди бинтоването. Сгънете края на триъгълна кърпа с 5 см. Сложете кърпата с подгъва навън, така че средата й да е върху челото на пострадалия, близо до веждите, върхът й да сочи към тила. (фиг. 1). <br /><br />2. Опънете краищата покрай главата и ги кръстосайте отзад. (Ако раната е в задната част на главата, кръстосайте ги под нея.) Изтеглете краищата отпред и ги вържете в средата на челото, (фиг. 2).<br /><br />3. Подпъхнете края на кърпата под превръзката, (фиг. 3).<br /><br />Хванете края на руло бинт и притиснете превръзката върху раната, (фиг. 1). Омотайте няколко пъти главата, така че здраво да закрепите превръзката върху раната.(фиг. 2).<br /><br />Срежете бинта и залепете с пластир.<br /><br />Сложете средата на дълга, широка превръзка върху стерилната превръзка, покриваща раната. Хванете краищата и ги кръстосайте от обратната страна на главата.<br /><br />1. Завържете краищата в изходната позиция и ги закрепете с пластир.<br /><br />Сложете средата на дълъг, широк бинт, шал или парче плат, върху раната или компреса, покриващ бузата или ухото. Слепете единия край отгоре на главата, а другия под брадата.<br /><br />Кръстосайте краищата от противоположната страна, като върнете по-късия край напред към челото, а по-дългия - назад към тила. <br /><br />Завържете ги върху мястото на раната или компреса.<br /><br />Никога не използвайте този метод при счупена челюст, при кървене в устата или ако има вероятност от повръщане.<br /><br />1. Сгънете ставата под прав ъгъл, ако това не причинява болка. Сложете средата на марлен бинт, шал или парче плат върху превръзката на ставата.<br /><br />2. Омотайте краищата в противоположни страни, единият край нагоре, другият надолу, като ги прекръстосате на сгъвката. <br /><br />3. Продължете, като накрая ги завържете отстрани.<br /><br />4. Затегнете бинта с пластир, безопасни игли или щипка, или го завържете. Проверете дали стерилната превръзка стои на мястото си. <br /><br /><span style="font-weight:bold;">СПЕЦИАЛНИ ТЕХНИКИ ЗА ПРЕВЪРЗВАНЕ</span><br /><br />Кръгово превързване на части от тялото с еднаква ширина<br /><br />Кръговото превързване е най-лесно. Ограничете употребата му до превързване на пръстите и главата. Просто омотайте раната с бинта, така че всеки следващ слой да е върху предишния.<br /><br />Отворено и затворено спирално бинтоване на ръката или крака<br /><br />1. Бинтоване във вид на котва. Продължавате да омотавате наранената област посредством спирални намотки, така че да не се застъпват. Довършете като завържете.<br /><br />2. Тази превръзка може да е полезна като временна, за гипсиране или за закрепване на превръзка при голямо изгаряне. Може да се затвори спиралата, като намотаването продължава, докато се затворят процепите, <br /><br />Осмоъгълно бинтоване на ръката и китката<br /><br />1. Закрепете превръзката с една или две намотки около дланта. След това прекарайте диагонално от предната страна на китката и около нея. Повтаряйте, докато е необходимо. Закрепете с пластир или завържете от другата страна, или подпъхнете под палеца.<br /><br />Превръзка на пръст<br /><br />Няколко намотки по протежението на пръста, които се закрепят от кръгови и спираловидни намотки. Закрепете над раната, с гореописаните методи. <br /><br />За допълнителна сигурност, вземете края на бинта, прекарайте го диагонално през гората страна на ръката, продължете до пръста и го преметнете. Повторете няколко пъти. Закрепете над ръката.<br /><br />Осмоъгълно бинтоване на глезен<br /><br />1. Захванете бинта на вътрешния свод на крака; омотайте два-три пъти около стъпалото.<br /><br />2. Прекарайте бинта диагонално нагоре в предната част на крака и около глезена, после диагонално надолу през стъпалото и под свода. Повторете няколко пъти, като отмествате всяка намотка с по няколко сантиметра. Завъртете около глезена. Закрепете над раната.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ВЪНШНО КЪРВЕНЕ</span><br /><br />Симптоми: Обилно кръвотечение от наранения кръвоносен съд, ускорен пулс, замаяност, студ, лепкава кожа, жажда, неспокойствие и загуба на съзнание.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Действайте бързо. Сложете пострадалия да легне. Повдигнете наранения крайник над нивото на сърцето, освен ако не предполагате счупване (фрактура).<br /><br />2. Контролирайте кървенето, като директно притиснете раната.<br /><br />3. Ако контролирате кървенето чрез директно притискане на раната, превържете я здраво с чисти парчета плат или бинт, за да я предпазите от замърсяване и инфекция. Проверете пулса, да не би да е много стегната превръзката.<br /><br />4. Ако директното притискане не е ефективно, кървенето обикновено се спира като се натисне силно с пръст върху най-близката артерия, снабдяваща мястото с кръв. Първо открийте пулсиране в артерията, снабдяваща с кръв засегнатото място, където минава върху кост, в близост до кожата и след това следвайте инструкциите, за да направите компрес.<br /><br />За главата - натиснете палеца към костта пред ухото. Поради повишената циркулация, може да се наложи да натиснете и от двете страни.<br /><br />За лицето - притиснете с пръсти в хлътналата част на челюстта. Може да се наложи да се притисне и от двете страни.<br /><br />За шията - сложете палец на врата върху прешлените, плъзнете трите си пръста отстрани на дихателния път там, където се намира раната, открийте пулсираща артерия. След това притиснете. (Не натискайте и двете страни едновременно)<br /><br />За гърдите и горната част на ръката -притиснете с палец надолу върху хлътналата част зад ключицата.<br /><br />За горната част на ръката - сложете плоската страна на пръста си в хлътнатината между мускулите на вътрешната страна на ръката. С палец от външната страна на ръката, притиснете към костта на средата между рамото и лакътя.<br /><br />За долната част на ръката - сложете палец от вътрешната страна на китката, притиснете към костта.<br /><br />За крака - в областта на слабините, там, където се срещат тялото и<br /><br />трупа, натиснете от вътрешната страна на бедрото, към костта с длан или юмрук.<br /><br />5. Ако кървенето не спре след съответното притискане, следете за<br /><br />признаци на шок. Турникет сложете само в краен случай.<br /><br />Как да направим турникет<br /><br />Завържете 5 см плат малко над раната или ставата.<br /><br />Омотайте го два пъти здраво. Завържете с обикновен възел. Сложете здрава пръчка върху възела и я завържете. Въртете пръчката докато кръвта спре да тече. Не затягайте много силно. <br /><br />Със свободните краища завържете пръчката, за да не се отвърти. <br /><br />Не разхлабвайте турникета, освен по указание на лекар. Запишете времето, когато слагате турникета и когато кръвта спира. Съобщете ги на медицинския персонал. На челото на пострадалия отбележете буквата Т - турникет, както и мястото и времето на слагане на турникета, ако няма кой да придружи пострадалия до болничното заведение.<br /><br />6. Покрийте пострадалия с одеяло <br /><br />7. Незабавно намерете лекарска помощ.<br /><br />Ако самият вие кървите, повикайте професионална помощ. Легнете, така че тежестта на тялото да не пада върху мястото на кървене.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Кървене от носа</span><br /><br />Лечение:<br /><br />1. Разхлабете дрехата около врата. Сложете пострадалия да седне и да наведе глава назад с рамене повдигнати нагоре.<br /><br />2. Накарайте пострадалия да диша през устата.<br /><br />3. Ако кървенето е от предния край на носа:<br /><br />а. Хванете носа с палец и показалец и го притискайте около 5 мин.<br /><br />б. Сложете студени, влажни кърпи върху носа и лицето.<br /><br />в. Ако кървенето продължава, сложете малко стерилно тампонче в едната или двете ноздри (не използвайте памук или нещо със свободни влакънца). Внимавайте тампона да стърчи от ноздрата. Стиснете носа. Ако кървенето продължава, потърсете медицинска помощ.<br /><br />4. Ако кървенето е от задната част на носа, спешно потърсете медицинска помощ.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ВЪТРЕШНО КЪРВЕНЕ</span><br /><br />Симптоми: Бледа, хладна, лепкава кожа, особено на ръцете и краката; разширени зеници; слаб, ускорен, неравномерен пулс; оток на крайника; посиняване или почерняване на мястото около травмата.<br /><br />Внимание: Първата помощ не може да спре вътрешното кървене.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Не давайте на пострадалия нищо през устата, ако предполагате кървене в стомаха.<br /><br />2. Лекувайте за шок.<br /><br />3. Незабавно откарайте пострадалия в болница. Транспортирайте в хоризонтално положение. В случай на гръдна рана, придвижете пострадалия в седнало или полуседнало положение.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">СЧУПЕНА КОСТ<br /></span><br />Симптоми: Пострадалият е чул или усетил как костта му се чупи, при допир, мястото е меко и има болка в една точка, подуване около предполагаемото място на счупването, крайникът може да е в неестествено положение, болка при движение, ненормално движение, невъзможност за функциониране, усещане за стържене, промяна на цвета на засегнатото място.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Дръжте пострадалия в покой и затоплен, лекувайте за шок, ако има нужда. Не местете пострадалия, докато не сложите шина, освен ако има опасност за живота.<br /><br />2. Ако предполагате счупване и няма разкъсване на тъканта (затворена фрактура), шинирайте крайника без пострадалия да се мърда. Обездвижете ставите над и под предполагаемото място на счупването.<br /><br />3. Ако костта е пробола кожата (отворена или сложна фрактура), натиснете на съответното място за да преустановите кървенето. Не се опитвайте да изправите крайника, да го поставите в нормално положение. Не пипайте и не почиствайте раната. Поставете стерилната превръзка или чиста кърпа върху раната, завържете здраво с бинт или парчета плат.<br /><br />4. Ако трябва да се премести пострадалия, сложете шина за да предотвратите допълнителни увреждания. Използвайте всичко, което би предпазило счупените кости от разместване (клечки, дъски, ламарина). Сложете върху шината памук или парче плат и завържете. Ако пострадалия се оплаква от изтръпване, разхлабете малко. 5. Незабавно повикайте медицинска помощ.<br /><br />Счупване или нараняване на гръбначния стълб<br /><br />Симптоми: Невъзможност за движение на краката, стъпалата или пръстите, изтръпване в крайниците, болка в гърба или врата.<br /><br />Лечение: Виж счупване на врата.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Счупване на врата</span><br /><br />Симптоми: Невъзможност за движение на пръстите; изтръпване или вдървяване в областта на раменете; невъзможност за движение на крайниците. При тежка травма на врата или главата винаги трябва да се мисли за възможността от фрактура на врата.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Не позволявайте на пострадалия да мърда главата си.. Сложете одеала нагънати на руло около главата, врата и раменете, за да обездвижите. Отстрани можете да подпрете с камъни и тухли, за да не мърдат. Разхлабете дрехите около врата и кръста.<br /><br />2. Дръжте пострадалия на топло и в покой.<br /><br />3. Ако има затруднения с дишането, освободете дихателните пътища с минимално движение на главата. Незабавно намерете лекарска помощ. Започнете изкуствено дишане.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Счупване на черепа</span><br /><br />Симптоми: пострадалият е в състояние на безсъзнание или със замъглено съзнание, сънливост, гадене, повръщане, главоболие и шок.<br /><br />Внимание: Всяка травма на главата изисква внимателно наблюдение най-малко в продължение на 24 часа за установяване на възможно мозъчно увреждане. Задължително се търси лекарска помощ.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Пострадалият се поставя в легнало положение, като движенията на главата се ограничават до минимум.<br /><br />2. Ако пострадалият повръща или кърви от устата, главата се обръща на една страна.<br /><br />3. Пострадалият трябва да се държи в топло и проветриво помещение, разхлабете стегнатите дрехи.<br /><br />4. Контролирайте кървенето, като внимателно притискате с пръст.<br /><br />5. При необходимост, започнете изкуствено дишане. Лекувайте за шок.<br /><br />6. Потърсете незабавно лекарска помощ.<br /><br />Натъртване (контузия)<br /><br />(Затворена рана, при която вътрешното кървене се разпространява в меките тъкани)<br /><br />Симптоми: подутина, болка, промяна на цвета в района на нараняването.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Сложете много студен влажен компрес върху наранената повърхност.<br /><br />2. Ако болката не престане, потърсете лекарска помощ.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ИЗКЪЛЧВАНЕ НА СТАВИ<br /></span><br />(Изместване на кост от става) Симптоми: болка, загуба на контрол,<br /><br />неподвижност на засегнатата става, оток, посиняване.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Лечение както при фрактура.<br /><br />2. Не се опитвайте да наместите ставата.<br /><br />3. Сложете лед на засегнатото място.<br /><br />4. Не премествайте пострадалия с луксация на хълбока, докато не бъде наместена (виж начин на транспортиране).<br /><br />5. Потърсете веднага медицинска помощ.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">НАРАНЯВАНЕ НА ГЛАВАТА</span><br /><br />Сътресение, нараняване на меката структура особено на мозъка, вследствие падане, силен удар по главата.<br /><br />Симптоми: Кратки периоди на безсъзнание или полусъзнание, когато пострадалият губи пълна представа за действителността.<br /><br />Внимание: Всяко нараняване на главата изисква поне 24-часово наблюдение за евентуални мозъчни наранявания. (Симптомите включват: гадене, повръщане, силно главоболие, загуба на съзнание, шок). Ако има причина за съмнение за мозъчно нараняване е необходима рентгенова снимка.<br /><br />Лечение: незабавна консултация с лекар.<br /><br />Черепно нараняване, нараняване на кожата на главата.<br /><br />Симптоми: обилно кървене.<br /><br />Внимание: Тежки рани може да бъдат скрити от косата.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Не почиствайте дълбока рана.<br /><br />2. Контролирайте кървенето, изправяйки главата на пострадалия.<br /><br />3. Използвайте стерилна марля върху раната (без да натискате много силно).<br /><br />4. Потърсете медицинска помощ.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Чуждо тяло в окото Лечение:<br /></span><br />1. Ако окото е порязано, поставете стерилна марля, без да отстранявате заседнали предмети. Потърсете лекарска помощ.<br /><br />2. Ако предмета е попаднал под горния клепач, хванете миглите на горния клепач и го раздвижете нагоре и надолу, така че предметът да се залепи за него. Ако тази техника не успее, нека пострадалият да погледне надолу, после обърнете горния клепач, внимателно с навлажнена стерилна марля махнете предмета. Ако предметът е под долния клепач, дръпнете надолу клепача и внимателно с навлажнена марля отстранете предмета.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Чуждо тяло в ухото</span><br /><br />Лечение:<br /><br />1. Не използвайте пръсти или други инструменти за изваждане на чуждото тяло от ухото, може да нараните тъпанчето.<br /><br />2. Налейте мазнина в ухото - обърнете главата, така че олиото и предмета да излязат.<br /><br />3. Ако предмета не излезе потърсете медицинска помощ.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Чуждо тяло в носа</span><br /><br />Внимание:<br /><br />Не се опитвайте с друг предмет да го извадите, защото може да ги вкарате още по-навътре.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Не позволявайте на пострадалия да се издухва силно,<br /><br />2. Потърсете компетентна медицинска помощ.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">НАРАНЯВАНЕ НА ГЪРДИТЕ<br /></span><br />Симптоми: обилно кървене, зачервяване на тъканите, затруднено дишане.<br /><br />Внимание: Не използвайте стегната превръзка, за да може болният да диша.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. А. Ако предметът е закрепен, от-режете го на безопасно разстояние от кожата. Обездвижете предмета с дебели превръзки и закрепете с пластир.<br /><br />Б. Ако предметът е проникнал в пострадалия, не го вадете. Обездвижете с дебели превръзки от стерилна марля, закрепете с пластир (не много стегнато).<br /><br />2. Ако предметът проникне в гръдния кош и пострадалият се оплаче от напрежение в тази област, бързо разхлабете превръзката.<br /><br />3. Ако има затруднения в дишането, започнете изкуствено дишане.<br /><br />4. Третирайте за шок.<br /><br />5. Незабавно потърсете медицинска помощ.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Пробождане</span><br /><br />Симптоми: оток, болка, ограничено вътрешно кървене, възможно обилно външно кървене.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Измийте ръцете си, почистете раната с мек сапун и вода.<br /><br />2. Внимателно покрийте раната със стерилна марля.<br /><br />3. Сложете студен компрес на засегнатата област.<br /><br />4. Повикайте медицинска помощ за допълнителна обработка на раната и евентуално за противотетанусна инжекция.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">КОРЕМНИ НАРАНЯВАНИЯ</span><br /><br />(Разкъсване на коремната стена)<br /><br />Симптоми: обилно кървене.<br /><br />Внимание: Задължително потърсете лекарска помощ.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Не се опитвайте да поставите излезлите навън органи отново в коремната кухина.<br /><br />2. Ако не може да се осигури спешна медицинска помощ, покрийте органите с чиста, навлажнена кърпа, бинтовайте леко.<br /><br />3. Не давайте на пострадалия нищо през устата.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">УХАПВАНИЯ</span><br /><br />Всяка рана от животно или човек може да доведе до сериозни усложнения. Особено внимание следва да се отделя на заболяването бяс. Всяко ухапване носи голяма опасност от инфекции.<br /><br />Животно и човек<br /><br />Симптоми: кожа, която е прободена, разкъсана или липсва участък от нея, разкъсани тъкани.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Контрол на кървене.<br /><br />2. Незабавно изплакнете раната със студена вода, за да отстраните слюнката.<br /><br />3. Почистете внимателно с мек сапун и студена вода в продължение на 5 мин. изплакнете със студена, течаща вода.<br /><br />4. Покрийте със стерилна превръзка или чиста кърпа.<br /><br />5. Кажете на пострадалия да не мърда, докато не дойде лекар.<br /><br />6. Консултирайте лекар за по-подробна инструкция, против бяс и тетанус.<br /><br />7. Ако пострадалият е ухапан от животно, то трябва да се хване и да се провери за бяс.<br /><br />Комар, мравка<br /><br />Симптоми: зачервяване и подуване на засегнатото място, сърбеж и/или пареща болка.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Измийте внимателно със сапун и студена вода.<br /><br />2. Сложете паста, приготвена от сода бикарбонат и вода.<br /><br />3. При оток, покрийте мястото с много студена, влажна кърпа.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Змия</span><br /><br />Симптоми:<br /><br />а. Леки до средни: лек оток или промяна на цвета, лека болка и изтръпване на мястото на ухапването, ускорен пулс, слабост, замъглено зрение, гадене, повръщане, недостиг на въздух.<br /><br />б. Тежки: бързо развитие на отока, силно изтръпване, силна болка на мястото на ухапването, малки зеници, провлачен говор, шок, конвулсии, парализиране, загуба на съзнание, спиране на дишането и на пулса.<br /><br />Внимание: Пострадалият трябва незабавно да се отведе в болница, дори и само да се предполага ухапване от змия. Не давайте алкохол, успокоителни, аспирин или медикаменти, съдържащи аспирин за облекчаване на болката. Не слагайте студен компрес, лед под каквато и да е форма.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Незабавно намерете лекарска помощ.<br /><br />2. Сложете пострадалия да легне и да не мърда. Нагласете тялото му, така че ухапаното да е под нивото на сърцето.<br /><br />3. Следете дихателната дейност. При нужда започнете обдишване и третиране за шок.<br /><br />4. При леки и средни симптоми, пристегнете (но не с турникет) между мястото на ухапаното и сърцето. Проверете за пулс, да не би да е твърде стегната превръзката. Нагласете превръзката, така че течността да се стича от раната.<br /><br />5. При тежки симптоми и отсъствие на лекарска помощ:<br /><br />- Стерилизирайте нож или бръснач върху пламък. Направете вертикален разрез в кожата, дълъг около 1 см над всяка<br /><br />дупчица. Не режете на кръст и надълбоко. - Изстискайте прорезите със смукателна помпичка в продължение на 30 мин. Ако не разполагате с такава изсмуквайте с уста и изплакнете отровата, като внимавате да не преглътнете(въпреки че змийската отрова не е отровна при поглъщане); изплакнете устата си.<br /><br />6. Измийте внимателно раната със сапун и студена вода, попийте и сложете стерилна превръзка или чиста кърпа за кратко време.<br /><br />7. Ако змията е убита, вземете я за идентификация.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Паяк</span><br /><br />Черна вдовица - лъскав черен паяк с дълги крака, с размер около 1.5 см, от долната страна има червен белег с форма на пясъчен часовник.<br /><br />Симптоми: силна болка, гадене, мускулни спазми, треска, обилно потене и затруднения в дишането. По тялото може да се усети изтръпване или пареща болка.<br /><br />Кафяв отшелник - кафяв паяк, 1.5 - 2 см с дълги крака и тъмно кафяв белег с форма на цигулка на гърба.<br /><br />Симптоми: силна болка, последвана от втрисания, температура, болки в ставите, гадене и повръщане.<br /><br />Тарантула - голям космат паяк, който се среща в Южна Африка.<br /><br />Симптоми: голяма рана и остра болка на мястото на ухапването с различни реакции на тялото.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Поставете пострадалия в покой и на топло.<br /><br />2. Ухапаното да е под нивото на сърцето.<br /><br />3. Следете внимателно за затруднения в дишането. При нужда започнете изкуствено дишане.<br /><br />4. Поставете стегната превръзка (не турникет) 3-10 см над раната. Проверете дали не е много стегната. Проверете пулса, ако не се усеща, разхлабете.<br /><br />5. Сложете много студена, влажна кърпа на засегнатото място.<br /><br />6. Възможно най-бързо намерете лекарска помощ.<br /><br />Кърлеж - малко, кожесто черно или тъмно кафяво насекомо.<br /><br />Симптоми: Закачва се за кожата на главата и тялото, често се вижда като черна точка.<br /><br />Внимание: Ако няколко дни след намирането на кърлежа, усетите главоболие или втрисания, консултирайте се с лекар.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Не дърпайте, не късайте и не мачкайте кърлежа.<br /><br />2. Сложете терпентин, вазелин, алкохол или мазна течност на кърлежа.<br /><br />Не дърпайте, не късайте и не мачкайте кърлежа.<br /><br />3. Ако до 30 мин. кърлежа не се е махнал, внимателно извадете всички части с пинсета, като въртите в посока обратна на часовниковата стрелка. Не хващайте с пръсти.<br /><br />4. Добре натъркайте мястото със сапун и вода в продължение на 5 мин.<br /><br />5. Прегледайте цялото тяло за други кърлежи.<br /><br />Скорпион<br /><br />Симптоми: Много силна болка на мястото<br /><br />на ужилването, оток, повръщане, стомашни спазми, завалена реч, кома. Лечение: както при паяк.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ТОПЛИННИ ИЗГАРЯНИЯ</span><br /><br />Причиняват се от горещи течности, предмети, гореща пара и др.<br /><br />Симптоми:<br /><br />а. Първа степен;<br /><br />засегнати са горните слоеве на кожата, характеризира се със зачервяване, промяна на цвета, леко подуване и болка. <br /><br />б. Втора степен: дълбоко изгаряне със зачервяване и повърхност на петна, мехури,значителна болка и оток, повърхността на кожата изглежда влажна<br /><br />в. Трета степен -<br /><br />дълбоко тъканно увреждане, изглежда бяло или овъглено, пълна загуба, на всички слоеве на кожата, отсъствие на болка. (фиг. 3)<br /><br />Внимание: Не почиствайте и не пукайте мехурите. Не махайте дрехите, които са залепнали на изгореното. Не слагайте мазнина или медицинско мазило на тежки изгаряния. Не използувайте памук или друг материал с влакна при покриване на раната.<br /><br />Лечение:<br /><br />- За първа степен:<br /><br />А. Сложете хладно, влажно парче плат или потопете във вода. Не използувайте лед.<br /><br />Б. Леко попийте, сложете суха, не залепваща превръзка или чиста кърпа, ако има нужда.<br /><br />В. Обикновено не се налага лечение, но при наличие на по-тежко изразени симптоми, консултирайте се с лекар. Внимавайте за признаци на шок.<br /><br />- За втора степен:<br /><br />като при първа степен. Ако са засегнати ръцете или краката, дръжте ги над нивото на сърцето. Може да се наложи лечение в зависимост от мястото и степента на изгарянето. Изгарянето втора степен може да се окаже дълбоко и потенциално сериозно. Следете за признаци на шок и инфекции.<br /><br />- За трета степен:<br /><br />1. При необходимост третирайте за шок<br /><br />2. Не пипайте и не кашляйте върху изгорената повърхност. Пострадали с изгаряния по лицето трябва да стоят седна-ли и да се следи за затруднения в дишането. Проверете дали дихателните пътища са свободни<br /><br />3. Ако са засегнати ръцете или краката, те трябва да бъдат над нивото на сърцето.<br /><br />4. Сложете охладителен компрес само на лицето, ръцете или стъпалата.<br /><br />5. Покрийте изгореното с не залепваща превръзка или чиста кърпа.<br /><br />6. Отведете пострадалия възможно най-бързо в болница.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ХИМИЧЕСКИ ИЗГАРЯНИЯ</span><br /><br />Сериозни изгаряния, причинени от груби химикали или корозивни отрови, попаднали върху кожата или окото.<br /><br />Симптоми: както при топлинните изгаряния, според степента и мястото.<br /><br />Внимание: Ако на очите има контактни лещи, преместете ги в бялата част на очите.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Махнете замърсените дрехи от поразената зона.<br /><br />2. Промийте изгореното място със студена вода в продължение на 5 мин.<br /><br />3. Третирайте като изгаряне.<br /><br />4. Ако окото е изгорено от химикал, киселина, газ или спрей:<br /><br />А. Незабавно полейте лицето, клепачите и очите със студена, течаща вода, в продължение поне на 15 мин., като поставите лицето така, че да не попада вода в другото око. Повдигнете клепача така, че да промиете и от вътрешната страна на окото.<br /><br />Б. Покрийте и двете очи със сухи стерилни марли, забинтовайте. Консултирайте се с лекар незабавно.<br /><br />5. Ако окото е било изгорено от основи, като например препарати за почистване:<br /><br />A. Незабавно изплакнете лицето, клепачите и окото със студена, течаща вода в продължение поне на 15 мин., като внимавате водата да не попадне в другото око. Повдигнете клепача, за да изплакнете и отвътре.<br /><br />Б. Внимателно извадете някои чужди частици с края на кърпа.<br /><br />B. Покрийте и двете очи със суха стерилна кърпа; бинтовайте.<br /><br />Г. Незабавно консултирайте с лекар.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Изгаряния с електрически ток<br /></span><br />Симптоми: Малки, обезцветени части на мястото на токовия удар.<br /><br />Внимание: Може да има значително увреждане на тъканите в дълбочина.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Не пипайте пострадалия, ако все още е в контакт с електрическата мрежа. Първо трябва да го отделите от електрическия източник. Използвайте суха, неметална пръчка за целта. Ръцете ви трябва да са чисти. Ако е възможно изключете електрическото захранване.<br /><br />2. Проверете дали няма затруднения в дишането и при нужда започнете изкуствено дишане.<br /><br />3. Незабавно повикайте медицинска помощ.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Слънчеви изгаряния</span><br /><br />Симптоми: Зачервяване или промяна на цвета на кожата при първа степен, леко подуване, мехури, болка, слабост, замаяност, гадене при втора-трета степен.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Като при първа и втора степен изгаряне.<br /><br />2. При нужда третирайте за шок.<br /><br />3. Охладете пострадалия възможно най-бързо с влажни кърпи или го потопете в хладка вода.<br /><br />4. Дайте на пострадалия да пие течности.<br /><br />5. При тежки случаи намерете медицинска помощ.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ИЗМРЪЗВАНЕ</span><br /><br />Симптоми: поява на кристалчета върху кожата, бледа, побеляла или със сив оттенък кожа, чувство за пробождане, силен студ. Пострадалият може да чувства болка и да се появят мехури.<br /><br />Внимание: Не пукайте мехурите, не търкайте, не затопляйте премръзналата кожа.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Затоплете премръзналата кожа, колкото е възможно по-бързо, като я покриете с одеало или потопите в топла, не гореща вода.<br /><br />2. Прекратете със затоплящите техники веднага, след като измръзналата повърхност се зачерви. Пострадалият може да има нужда от обезболяване при силна болка.<br /><br />3. Манипулации могат да се извършват върху поразената повърхност, след като тя се затопли.<br /><br />4. Ако са засегнати пръстите на ръцете или краката, увийте ги поотделно с чист плат.<br /><br />5. Потърсете компетентна медицинска помощ.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ТРАНСПОРТИРАНЕ НА РАНЕН</span><br /><br />Ако травмата включва нараняване на врата и гърба - не премествайте пострадалия, ако не е наложително. Потърсете медицинска помощ.<br /><br />1. Ако пострадалият трябва да бъде преместен, поставете го по гръб. Ако е възможно, пъхнете под него одеало;<br /><br />A. Внимателно обърнете пострадалия към вас, подпъхнете под него одеало, навито до средата.<br /><br />Б. Обърнете го върху одеалото, раз-мотайте и го поставете по гръб.<br /><br />B. Влачете го с главата напред, като държите гърба по възможност изправен.<br /><br />2. Ако пострадалият трябва да се пренесе:<br /><br />А. Крепете всяка част от тялото. Нека има човек и при главата за допълнителна опора. <br /><br />Използвайте дъска, маса, или друга плоскост, за да държите тялото максимално изправено. <br /><br />Б. Можете да импровизирате носилка, като използвате пръти и одеало, (фиг.4)<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ГЪРЧОВЕ</span><br /><br />(неконтролирани спазми на тялото)<br /><br />Симптоми: мускулите се сковават и следват спазми, очите се обръщат нагоре, лицето и устните посиняват, пострадалият може да спре да диша, прехапва си езика, излиза пяна от устата.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Не се опитвайте да спрете действията на пострадалия.<br /><br />2. Предпазвайте го от нараняване от околни предмети.<br /><br />3. Разхлабете дрехите му.<br /><br />4. Когато пристъпът свърши, осведомете се първо за състоянието на дишането му.<br /><br />Ако конвулсиите се повторят и причината е неизвестна, потърсете професионална медицинска помощ.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ДАВЕНЕ</span><br /><br />В ЗАМРЪЗНАЛ ВОДОЕМ<br /><br />Симптоми: пострадалият се бори с водата, крещи за помощ, от устата и носа му водата изтича, поглъщането й може да причини задавяне и затруднения в дишането.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Не стъпвайте на леда. Помогнете на пострадалия, като му подадете ръка или пръчка, стълба, клон, при необходимост образувайте човешка верига.<br /><br />2. Плъзгайте пострадалия внимателно по леда, не го носете.<br /><br />3. Затоплете пострадалия възможно най-бързо, като свалите мокрите дрехи и го увиете в одеала.<br /><br />4. При нужда започнете изкуствено дишане.<br /><br />5. Лекувайте за шок, ако е нужно.<br /><br />6. Ако пострадалият е в съзнание, давайте му да пие топли, сладки напитки.<br /><br />7. Продължете като при измръзване.<br /><br />8. Консултирайте се с лекар.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ДАВЕНЕ ВЪВ ВОДА<br /></span><br />Симптоми: пострадалият се бори с водата, крещи за помощ, от устата и носа му водата изтича, поглъщането й може да причини задавяне и затруднения в дишането.<br /><br />Внимание: Препоръчва се на спасителя да бъде придружен от друг спасител. <br /><br />Лечение:<br /><br />1. Опитайте се да стигнете до пострадалия от суша с помощта на ръце, крака, дрехи, въже. Винаги се дръжте за нещо стабилно с другата ръка.<br /><br />2. Ако не можете да стигнете до пострадалия, преплувайте до него, вземете със себе си някакъв предмет, за който да се хване. Ако пострадалият се бори не му позволявайте да ви сграбчи.<br /><br />3. Ако е необходимо, започнете изкуствено дишане още във водата. Обърнете главата му настрани, за да изтича водата. Започнете дишане уста в уста или уста в нос.<br /><br />4. Закарайте го в болница, колкото е възможно по-бързо.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">СЪРДЕЧНА АТАКА</span><br /><br />(Прекъсване на кръвообращението в една част на сърдечния мускул)<br /><br />Симптоми: Недостиг на въздух, пареща болка по средата на гръдния кош, която се разпростира към ръцете, врата и горната част на стомаха, потене, загуба на съзнание.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Потърсете веднага компетентна медицинска помощ.<br /><br />2. Пациентът да остане в най-удобното за него положение, разхлабете дрехите му, осигурете му покой.<br /><br />3. Ако възникнат затруднения в дишането, веднага започнете да прилагате техниките за възстановяване на дишането.<br /><br />4. Лечението да се извършва от лекар.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">МОЗЪЧЕН УДАР</span><br /><br />Симптоми: главоболие, замаяност, объркване, затруднения в дишането, загуба на речта, безсъзнание, парализа, зачервено лице.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Не изпадайте в паника. Потърсете лекар.<br /><br />2. Проверете проходимостта на дихателните пътища. При нужда започнете изкуствено дишане.<br /><br />3. Сложете удобно пострадалия в полулегнало положение.<br /><br />4. Разхлабете дрехите му, сложете студен компрес на челото и лицето му.<br /><br />5. Ако пострадалият повръща, обърнете главата му настрани.<br /><br />6. Лекувайте за шок.<br /><br />7. Ако пострадалият има конвулсии, пазете го от допълнително нараняване.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ОТРАВЯНЕ</span><br /><br />Телесна повреда или евентуална смърт, причинена от вещества, попаднали в тялото чрез вдишване, проникване през кожата или по инжекционен път, така също и при случайно или съзнателно погълнати отрови.<br /><br />Симптомите варират в значителна степен. Постарайте се да разберете от пострадалия или от наблюдатели причинителя на отравянето. Потърсете опаковката, която съдържа отровното вещество. Симптомите могат да включват изгаряния на устните или около устата, внезапна болка, миризма или дъх на химически вещества.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Ако подозирате отравяне, накарайте пострадалия да приеме вода или мляко за незабавно разреждане на отровата. Ако пострадалият е в безсъзнание, може да има гърчове или повръщане; не го насилвайте с течности. В същото време веднага извикайте спешна медицинска помощ. Опишете отровното вещество и състоянието на пострадалия,<br /><br />2. Не давайте друга първа помощ, ако пострадалият е в безсъзнание или има гърчове. Потърсете компетентна медицинска помощ. Приложете техниките за възстановяване на дишането, ако е необходимо. Разхлабете дрехите му. Ако пострадалият има гърчове, предпазвайте го от нараняване.<br /><br />3. Приложете антидот предписан от токсиколог.<br /><br />4. Ако не можете да осигурите медицинска помощ:<br /><br />- не предизвиквайте повръщане, ако естеството на отровата е неизвестно вещество или петролен продукт;<br /><br />- предизвикайте повръщане, ако естеството на отровата е известно (ако не е петролен продукт).<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Отравяне с газове, съдържащи въглероден окис<br /></span><br />Симптоми: ярко зачервени устни и кожа, лека сънливост,слабост, главоболие чувство за недостиг на въздух.<br /><br />Внимание: Пострадалият може да загуби съзнание без никакви други симптоми.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Преместете пострадалия на чист въздух, разхлабете дрехите му.<br /><br />2. Приложете, ако е необходимо техниките за изкуствено дишане.<br /><br />3. Потърсете медицинска помощ.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Отравяния с бойни отровни вещества</span><br /><br />При данни за употреба на бойни отровни вещества и/или установяване на съмнителен облак/мъгла след прелитане на самолет и/или подаден сигнал за употреба на химическо оръжие се използват индивидуалните средства за защита - противогаз, чорапи и наметало. Веднага след попадане на бойни отрови върху откритите части на тялото се извършва тяхното отстраняване по механичен и химичен начин с чиста вода от манерката, носни кърпи и други подръчни материали. Зимно време може да се използва и незаразен сняг. Носът и устата се изплакват няколко пъти с вода.<br /><br />Внимание: При оказване на първа помощ на поразен с бойни отрови задължително се използват индивидуалните средства на поразения. Обекти и предмети, върху които е попаднала отровата също могат да предизвикат сериозни поражения.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Отравяне с нервнопаралитични бойни отрови</span><br /><br />Симптоми: чувство на задух, нарушено зрение, слабост, главоболие, потене, потрепване на мускулите, объркване, диария, гърчове, кома.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. При данни за възможна употреба на нервнопаралитични бойни отрови се приема профилактичния антидот/от ИА/.<br /><br />2. Поставете индивидуалните средства за защита на поразения.<br /><br />3. При наличие на симптоми за поражение с нервнопаралитични бойни отрови поставете антидот от автоинжектора.<br /><br />4. Изведете пострадалия от огнището на поражение.<br /><br />5. Осигурете незабавно медицинска помощ.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Отравяне с кожнообривни бойни отрови</span><br /><br />Симптоми: дразнене и парене в очите, а така също и парене на местата с по-нежна кожа, дразнене на носа, гърлото и горните дихателни пътища, общи прояви на слабост, главоболие, объркване. Тежестта на проявите зависи от количеството на отровата, при по-високи дози се появяват мехури и рани.<br /><br />Лечение: Потърсете медицинска помощ. Лечението е симптоматично.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Отравяния от храни, включително стафилококови инфекции, ботулизъм и салмонела</span><br /><br />Симптоми: възникват от няколко часа до един-два дни след ядене и включват: болка в стомаха, гадене, повръщане, спазми, диария, отпадналост, подути клепачи, замъглен поглед, затруднен говор и дишане.<br /><br />Лечение: Потърсете веднага професионална медицинска помощ.<br /><span style="font-weight:bold;"><br />Отравяне от гъби</span><br /><br />Симптоми: премрежване на погледа, замаяно състояние, болки в стомаха, гадене, повръщане, диария.<br /><br />Лечение:<br /><br />1. Предизвикайте повръщане, след 20 мин. процедурата се повтаря.<br /><br />2. Потърсете медицинска помощ.<br /><span style="font-weight:bold;"><br />Контакт с растения</span><br /><br />Реакция на кожата в резултат от контакт с отровни растения може да се появи в продължение на 48 часа след контакта.<br /><br />Симптоми: Изразяват се в зачервяване, мехури, отичане, изгаряне, сърбеж и висока температура. <br /><br />Лечение:<br /><br />1. Внимателно отстранете заразените дрехи.<br /><br />2. Промийте внимателно контактните части със сапун и вода.<br /><br />3. Промийте със спирт или дезинфекционен разтвор.<br /><br />4. При проява на тежки реакции, консултирайте се с лекар.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">СОРТИРОВКА<br /></span><br />Сортировката е процес на оценка състоянието на пострадалите и разпределението им на групи в зависимост от тежестта на поразяване и спешността от оказване на медицинска помощ. При нея се спазва определена последователност от действие с цел установяване на всички поражения.<br /><br />Когато преглеждате пострадал по-търсете по най-бърз начин квалифицирано медицинско лице, без да спирате оказването на първа помощ. Ако условията позволяват, изпратете друг за помощ.<br /><br />Оценката на състоянието на пострадалия при провеждане на сортировка се извършва в следната последователност:<br /><br />1. Оценка на реакциите.<br /><br />2. Оценка на дишането.<br /><br />3. Откриване на кървене.<br /><br />4. Оценка на шок.<br /><br />5. Откриване на фрактури.<br /><br />6. Откриване на изгаряния.<br /><br />7. Откриване на травми на главата. На база на оценката на състоянието<br /><br />пострадалите следва да бъдат разпределени на групи в зависимост от необходимостта от спешно лечение.<br /><br />Внимание: Задушаването и кръвозагубата са непосредствена заплаха за живота на пострадалия! Тези състояния са извънредно спешни и се нуждаят от незабавна евакуация.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Групи пострадали</span><br /><br />При оказване на първа помощ пострадалите се разпределят на следните групи:<br /><br />1. Леки - такива, които не се нуждаят от лекарска помощ.<br /><br />2. Тежки - след оказване на първа помощ задължително се евакуират за оказване на лекарска помощ. Според тежестта на поразяването те са: а) спешни - при тях има засягане на жизнено важни функции и органи, което заплашва живота им. Тези пострадали се евакуират незабавно, б) неотложни - при тях рискът от забавяне на лечението не води до застрашаване на живота им, евакуират се втори поред.<br /><br />3. Пострадали, на които медицинската помощ може да се окаже в рамките на часове (отложена медицинска помощ), евакуират се трети поред.<br /><br />При сортировката трябва да се отделят от общата група пострадали, които представляват опасност за останалите (инфекциозно болни и поразени с бойни отровни вещества, на които не е извършена санитарна обработка).Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-84223943909874907502009-01-30T08:04:00.000-08:002009-01-30T08:05:24.222-08:00ОТРАВЯНИЯ С КИСЕЛИНИ И ОСНОВИ<span style="font-weight:bold;">ОТРАВЯНИЯ С КИСЕЛИНИ И ОСНОВИ</span><br /><br /> Химическите изгаряния на горния храносмилателен тракт са сложен и нерешен медико-социалиен проблем, който е еднакво актуален за богатите индустриални държави и за икономически изостаналите страни. С развитието на химическата индустрия се отбелязва непрекъснато увеличаване на броя на засегнатите, при които се срещат разнообразни и тежки полиорганни усложнения, свързано с относително висока смъртност. Корозивната интоксикация с нейните непосредствени поражения може да се сравни по тежест и значимост с транспортния травматизъм - по същността си това е химична травма. Тя разстройва семейния и социален живот и изисква големи финансови разходи.<br /> Отравяния с киселини и основи, или т.н. корозивна интоксикация, както и неблагоприятните последствия от това, се споменават в сведения от XVIII век и са били единствено обект на внимание на съдебните лекари. Смята се, че първото успешно лечение на киселинно изгаряне на хранопровода по метода на “сляпото бужиране” е извършил Taylor в 1827 година. В 1882 година Billroth извършва резекция на стомаха при болен с изгаряне на стомаха и хранопровода с азотна киселина.<br /> <span style="font-weight:bold;">Токсикология</span> <br /> Много химически вещества имат корозивно действие, когато попаднат в директен контакт с биологични тъкани - това са алкалните с рН между 11,0 и 14,0 и киселинни субстанции с рН 0 – 2, както и някои с неутрално рН (сребърен нитрат, перхидрол, калиев хиперманганат и др.) /9,30,83,156,200,213,/. <br /> Алкалните химически вещества са най-честите причинители на корозивна интоксикация при възрастни и деца. В преобладаващата си част това е сода каустик (Na OH) в кристална или течна форма, както и под формата на различни домакински препарати. От основите и солите с основен характер най-чести са отравянията с натриева основа, с летална доза в разтвор около 1 ml; калиева основа, с летална доза при разтвор от 5 ml; амониева основа, с летална доза около 5 ml.<br /> Изгаряния с киселини се срещат по-рядко. Органичните киселини (оцетна есенция) дават относително по-леки локални поражения на лигавицата, но могат да предизвика хемолиза с последваща тежка ацидоза и бъбречни паренхимни увреди. От широко разпространените неорганични киселини и основи за токсикологията значение имат: солната киселина, с летална доза за концентрираната 37% от 5 до 20 ml; сярната киселина, с летална доза за концентрирана 98% от 1 до 5 ml; азотната киселина , с летална доза за димящата 86% от 5 до 10 ml. Значение имат също фосфорните киселини, както и някои по-широко разпространени органични киселини – мравчена киселина, с летална доза около 30 ml; оцетна киселина, с летална доза за ледената оцетна киселина около 20 ml; оксалова киселина, с летална доза до 5 g, винена киселина, с летална доза около 20 g. <br /> <span style="font-weight:bold;">Патологични промени при корозивните интоксикации</span><br /> Корозивните вещества проникват в организма на човека през гастроинтестиналния тракт, след като са били погълнати неволно или нарочно. По-рядко това става през дихателните пътища, а при разплискване довеждат до химически изгаряния на очите, кожата на тялото и крайниците. Размерите и тежестта на локалните корозивни увреди се определят от вида, количеството и концентрацията на погълнатото вещество, скоростта на пасажа и времето на контакт със засегнатите тъкани, както и от някои локални фактори. В зависимост от консистенцията течното корозивното вещество може да премине бързо през устата и хранопровода, докато по-вискозното да се задържи на различни нива - глътка, бифуркационно стеснение, кардия, пилор поради рефлекторния мускулен спазъм на съответните сфинктери. <br /> Въпреки факта, че киселините увреждат предимно стомаха, а основите - хранопровода, установено е, че при големи количества и концентрация киселините могат да увредят също хранопровода, а алкалните вещества – и стомаха. След първоначалните увреди при контакта с лигавицата на органа, последващите патофизиологичните процеси в тъканите се развиват идентично независимо от вида на корозивния агент.<br /> Алкалните вещества предизвикват дълбока и пенетрираща коликвационна некроза. Чрез образуване на хидрофилни алкални албуминати (сапонификация) корозивният агент може да проникне дълбоко в стените на хранопровода до периезофагеалната тъкан. Образуваните огнища на некроза се разширяват вследствие вторичите тромбози на съдовете и може да причинят перфорация с развитие на медиастинит.<br /> Киселините предизвикват повърхностна коагулационна некроза поради свързване на водородните йони и разрушаване на белтъците. Алкалната среда на орофарингса и езофага неутрализират хидрофилните киселини и те преминават бързо в стомаха, където наличната стомашна киселина потенцира корозивния ефекта. Високо концентрирана сярна или солна киселина обаче също може да засегне сериозно и храноповода.<br /> Попаднало върху кожата, алкалното вещество предизвиква коагулационна некроза с черен цвят и дълбоки разязвявания.<br /> При киселините корозивно-некротичните процеси на лигавиците и кожата имат характерно за всяка киселина оцветяване: <br />Белезникави – при отравяния със солна киселина,<br />Черни – при отравяния със сярна киселина,<br />Жълти – при отравяния с азотна киселина.<br /> <span style="font-weight:bold;">Клинична картина и усложнения</span><br /> Клиничната картина в острата фаза на корозивната интоксикация е много драматична. Веднага след поемането, химичното вещество предизвиква остра дисфагия, съпроводена от обилна саливация, ларингоспазъм и диспнея, болки в гърлото и зад гръдната кост. Характерно е спонтанното плюене и повръщане, често с примеси на ясна кръв. Установяват се външни белези на корозивни увреди - по лицето, устните, езика, устната кухина. Тези места са оточни, кървящи и болезнени. Откриват се и засегнати участъци по крайниците или тялото. При тежки комбинирани изгаряния от ІІІ степен клиниката се владее от картината на шока и интоксикацията, а при некроза на хранопровода и стомаха – от развиващия се медиастинит или перионит. <br /> Характерни са повишеното слюноотделяне, упоритото гадене и повръщане, адинамията, тежката дехидратация, метаболитната ацидоза, нарушеният електролитен баланс. Опасността от съдова ерозия и перфорация най-често е възможна около 3-ия, 6-ия, 9-ия ден от острия момент. След 4-5 дни задължително започва тежка хипопротеинемия. Възможно е развитието на инфилтративен мeдиастинит до 1 месец след отравянето и на езофаго-трахеална фистула до 10-ия ден . Цикатрикси, обтурация на хранопровода и пилора се развиват постепенно след 10-ти до 15-ти ден от отравянето<br /> Общите увреди на организма са характерни се различните киселини. Мравчената киселина довежда до тежка метаболитна ацидоза, токсични увреждания на бъбреците и сърдечносъдовата система – до остра недостатъчност. Ледената оцетна киселина довежда до хемолиза, както и до тежко увреждане функциите на бъбреците и черния дроб. Оксаловата киселина довежда до тежко изявен конвулсивен синдром, колапс, шок, до тежко увреждане на черния дроб и бъбреците. Токсичните увреждания на винената и лимонената киселини не се различават съществено от тези при оксаловата. Млечната киселина преимуществено води до корозивни промени.<br /> Клиничната картина при отравянията с основи и соли с основен характер е сходна с тази при киселините, като тук се развива коликвационна некроза, което съхранява възможността за продължаване на токсичното действие до 24 и повече часа след контакта с основата. Типични са бързо развиващите се инфекциозно-възпалително усложнения на дихателните пътища и белите дробове, като в редица случаи пневмонии от аспирационен тип се установяват още в първите часове след отравянето.<br /> <span style="font-weight:bold;">Първа помощ</span><br /> Непосредствено след пероралното отравяне устата на пострадалия трябва да се изплакне обилно с вода, за да се премахнат корозивни съставки, които биха могли повторно да се приемат навътре. По възможност при основи се дава яйчено мляко (смес от яйчен белтък и вода), последвани от суспенсия на медицински въглен и вода. При отравяния с киселини може да се приложи даването на Magnesia usta. При неорганични киселини може да се даде и прясно мляко. При химическо изгаряне на кожата и външните лигавици те обилно се измиват с хладка вода, като предварително се тампонират, за да се обере концентрираната киселина или основа. При корозивните отравяния не се предизвиква повръщане, не се поставя стомашна или назогастрална сонда, поради опасност от перфорация. Не се препоръчва даването при отравянията с основи на слаби киселини или обратното като антидот, поради допълнителни химически изгаряния. При отравянията с органични киселини не се дава прясно мляко. Не се дава също алкохол.<br /> По време на транспорта се внимава за аспирация на стомашно съдържимо, което налага тялото да бъде в хоризонтално положение , главата да е по-ниско от него и на една страна. Лечението се провежда в най-близката болница, като при тежките отравяния е за предпочитане болните да бъдат настанявани в хирургическо отделение, а при останалите форми на отравяне в интензивно отделение. При леките отравяния продължителността на лечение в острата фаза е от 10 до 15 дни, при средно тежките и тежките отравяния – над 30 дни.<br /> <span style="font-weight:bold;">Лечение в острата фаза</span><br /> Незабавно се започва лечение на силната болка, включително и с опиеви препарати, профилактира се отокът на глотиса, като се въвеждат глюкокортикостероиди, антихистаминови препарати и др. Назначават се венозни вливания на водно-солеви и белтъчни разтвори, кръвоспиращи, антиацидни средства. Започва ранно антибиотично лечение (при тежки случаи с тройна комбинация – цефалоспорин, аминоглюкозид, метронидазол), коригира се метаболитната ацидоза, дехидратацията, проследяват се електролитите. Уместно е лечението на корозивните отравяния да се провежда съвместно от токсиколог, специалист УНГ и хирург. Следи се за перфорация и тежки кръвоизливи, контролират се хематокритът, левкоцитите, еритроцитите, хемоглобина, артериалното налягане. При по-леките отравяния е възможно още в самото начало да се включи перорален прием на слънчогледово или маслиново масло в малки дози, маслен разтвор на витамин А, калциев глюконат, витамин С и др. Ранното започване на инхалации с натриев бикарбонат, глюкокортикостероиди и др. е също важно лечебно действие. След 4-ти – 5-ти ден основно внимание трябва да се отдели на пълноценното парентерално и ентерално хранене, като при последното много добър ефект се постига с храните на млечна основа, съдържащи Lactus Bacillicus Bulgarikum от серията „Биостим”.<br /> Във фазата на късните последствия от изгарянето лечението е вариабилно в зависимост от вида и тежестта на корозивните увреди.<br /> <span style="font-weight:bold;">Трудоспособност и прогноза</span><br /> При леките отравяния трудоспособността се възстановява до 15 дни след болничното лечение, при средно тежките и тежките отравяния – след няколко месеца. Възникналите посткорозивни стриктури на хранопровода изискват продължително лечение с дилатации, а нерядко и оперативно лечение. Тези болни се представят на ТЕЛК за временна нетрудоспособност.<br /> Прогнозата е сравнително благоприятна при по-леките отравяния и несигурна при тежките отравяния.<br /> Корозивните изгаряния на горния аеро-дигестивен тракт представляват голям диагностично-лечебен и научен интерес, поради здравния и социален проблем, произтичащ от тях. Те спадат към битовия травматизъм и са сериозна причина за заболеваемост и смъртност. Честотата на инцидентите зависи от социалния статус на пострадалия и редица нормативни фактори, регулиращи използуването и съхраняването на корозивни вещества за домашно и промишлено ползване. Значителния морбидитет при тези случаи ни позволява да причислим тази патология към социално значимите заболявания на нашия век.Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8023543234850244136.post-61724849933867246612009-01-29T08:53:00.001-08:002009-07-24T22:54:09.677-07:00Изгаряния<span style="font-weight:bold;">Изгаряния</span><br />Интересът към лечението на изгарянията непрекъснато нараства.Увеличават се и успехите в тази насока.Във всички страни,както и у нас се организират клиники и центрове за изгаряния, които с подчертана насоченост провеждат лечебна, научноизследователска и преподавателска дейност. В основаната от проф.Д.Ранев Клиника по изгаряне и пластика при РНПИСМП “Н.И.Пирогов” под негово ръководство се разработиха редица въпроси,свързани с проблемите на термичните поражения.Това постави на съвременни основи цялостния лечебен процес при пострадалите от изгаряния. Сериозните постижения в тази насока бяха отразени под редакцията на Д.Ранев и Б.Шиндарски. Тя запълни една сериозна празнота в медицинската ни литература до момента.През последното десетилетие у нас бързо се развиват индустрията, електрификацията и механизацията на промишленото и селскостопанското производство.Това са едни от факторите,които определят значителната честота на изгарянията както в производствени,така и в битови условия.<br />Изгарянията засягат както деца,така и възрасни.<br />Болестта изгаряне представлява комплексно заболяване с най-различни местни и общи прояви,които често пъти се преплитат и взаимно обуславят, така че по някога е трудно да се определи кой е водещият патофизиологичен момент.Местните изменения и тяхното лечение имат също своето значение,което често пъти е решаващо при ограничените изгаряния.Обширната термична травма в повечето случай представлява тежко общо заболяване,предизвикано от локални поражения,влияещи върху всички органи и системи на организма и неговата обмяна на веществата. В зависимост от източника на високата температура и неговото въздействие върху живата тъкан се различават следните три начина за получаване на изгаряния:<br />1.Изгаряния от въздействието на горещи пари и газове.Такива изгаряния се получават от действието на пренагрети газове и пари вследствие повреди на газопроводи или парни инсталации.Тежки изгаряния могат да се получат от струи на горящ кислород при газови заварки и при избухване на газове в мините, като за тях е характерно че се придружават от счупвания на кости и разкъсване на вътрешни органи.За изгарянията от горещи газове и пари е характерно,че почти винаги се засягат лицето и дихателните пътища.<br />2.Изгаряния, получени от досег с нагрети тела и горещи течности.Този вид изгаряния се получават от разтопен метал,асфалт,запалителни вещества,врящи течности и др.Това са обикновеното обширни и дълбоки изгаряния,които често завършват с тежки усложнения и инвалидност.<br />3.Радиационни изгаряния.При тях пораженията се получават вследствие облъчване с различни видове лъчи-рентгенови,инфрачервени и др.Има още два вида изгаряния,които поради начина на получаването и методите на лечение се поставят в отделна група.Това са електрическите и химическите изгаряния.<br />Електрически изгаряния.Обикновено те се причиняват от проводници,в които тече ток с високо напрежение о почти винаги се съчетават с изгаряне от огън поради запалване на дрехите на пострадалия.Те се характеризират със следните особености:<br />-Получават се тежки увреждания на нервната система, сърцето о др.вътрешни органи дори и когато изгарянето на кожата е точковидно;<br />-Дълбоки изгаряния със засягане на кожа, подкожие,мускули и кости,като понякога се получава овъгляване на цели крайници,дори на цялото тяло.Обикновено,ако болните се спасят,те остават в една или друга степен инвалиди.<br />Химични изгаряния.Дължат се най-често на киселини,основи и фосфор.Характерни за тези изгаряния са тяхната дълбочина и обезобразяването,което се получава като последица от разяждащото действие на химичния агент.<br />В нашата клиника приемаме класификацията,предложена от А.А.Вищневски,Вилявин и Шрайбер,в която пораженията се разделят на четири степени:<br />I степен-зачервяване<br />II степен-образуване на мехури<br />IIIА степен-некроза на кожата със запазване на островчета от дерма и намиращите се в нея космени фоликули ,мастни и потни жележи,от които може да се получи епителизация на раните<br />III Б степен-тотална некроза на кожата<br />IV степен-некроза на кожата заедно с подлежащите тъкани.<br />Електрически поражения<br />Електрическите поражения от мълния са били познати преди откриването на електрическия ток.Те са описани още от Сенека.Откриването на електричеството и поставянето му в услуга на човечеството довежда до нова нозологична единица в медицината-електротравматизъм.<br />Етиология и патогенеза.Патологичните изменения,които се получават в живия организъм от електрически ток,се причиняват от неговото топлинно въздейцтвие,както и от биохимичните и биоелектричните промени.Протичайки през организма,електрическият ток предизвиква бурни биохимични и биоелектрични промени и молекулярно сътресение на протоплазмата-променя се нейното колоидално състояние,което довежда живата тъкан до парабиоза и смърт. Патологичните изменения,които настъпват първоначално в централната нервна система ,нарушават нейната функция на главен редактор на всички жизнени функции на организма.Обхващайки и продълговатия мозък,където се намират центровете за регулиране на дихателната и сърдечната дейност,в последните настъпват смущения от централен произход.Като се прибавят към тях и смущенията,които се получават от непосредственото действие на електрическия ток върху сърцето и белите дробове,се развива картината на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.<br />Топлинната енергия на електрическия ток обуславя електрическите изгаряния.Те се получават от топлината,която се отделя,когато се образува електрическа искра или волтова дъга и когато протича ток през организма.Преминавайки през организма-през всички органи и системи,електрическият ток среща различно съпротивление.Колкото по-голямо е съпротивлението на тъканите,толкова по-трудно те се увреждат.Недостатъчното кръвоснабдяване от измененията в кръвта и кръвоносните съдове и дисрегулацията на засегнатите периферни нерви довеждат до увеличаване на първоначалните поражения.<br />Класификация на електрическите поражения.Отчитайки общото и локалното въздействие на електрическия ток върху живия организъм и за да се получи по-ясна представа,когато се говори за дадено електрическо поражение,ние сме приели следната класификация:<br />I.Electrocutio.Електрокуциото е шок,който се получава при контакт с електропроводник,по който протича електрически ток.<br />II.Electrocombustio.Електрическите изгаряния се получават от разстояние или при контакт с електропроводник.Това налага те да се разделят на;<br />1.Неконтактни електрически изгаряния,които се получават от електрическа искра или волтова дъга.Те протичат като обикновените термични изгаряния.<br />2.Контактни електрически изгаряния.Те се получават при контакт с електрически проводник и могат да бъдат съпроводени с екектрокуцио.Контактните електрически изгаряния от своя страна биват:<br />а) изгаряния на входното и изходното място на електрическия ток;<br />б) изгаряния между входното и изходното място на електрическия ток;локализира се демонстративно в областта на ставите,а в междуставните области под видимо здрава кожа могат да бъдат поразени подкожните тъкани и заболяването да протече като дълбоки абсцеси и флегмони.<br />в) електрическа гангрена-под формата на суха или влажна гангрена,най-често на крайниците.<br />Клинична картина.Електрическите поражения преминават през всичките фази както при термичните изгаряния-шок,токсикоинфекция,възстановяване,ранева кахексия и последици от изгарянето.<br />Електрошокът се получава поради увреждане на централната нервна система и първоначалната дихателна и сърдечна недостатъчност от централен произход.За тежестта на електрошока играе роля по каква крива ще мине електрическият ток през тялото.<br />Неконтактните електрически изгаряния,които се получават от електрическа искра или волтова дъга наподобяват напълно обикновените термични изгаряния по отношение на локалните изменения.<br />Контактните електрически изгаряния се получават при контакт с електропроводник и протичане на електрически ток през организма.Именно при тях се получава електрошок.По отношение на локалните изменения те имат свои особености.<br />Контактните електрически изгаряния на входното и изходното място на електрическия ток се получават наи-често от електрически ток с ниско напрежение и голяма сила.Изразяват се в малки по повърхност,но дълбоки рани,засягащи не само кожата,но и подкожни тъкани.Изгарянето се получава от топлинната енергия,която се отделя при прескачане на електрическия ток от проводника в тялото при входното място и от тялото в проводника през изходното място.Това са обикновено изгаряния от IV степен.<br />Електрически изгаряния между входното и изходното място на електрическия ток.Протичайки през тялото,електрическият ток причинява изгаряния не само на входното и изходното място,но и между тях.Видими изгаряния се наблюдават предимно в областта на ставите.Причината за това е,че протичайки по кожата в областта на ставите,където се образуват кожни гънки,електрическият ток прескача от една в друга,при което се образува електрическа искра,която изгаря кожата.<br />Електрическата гангрена се получава при изгаряне от ток с високо напрежение-над 1000 волта.Електрическият ток с високо напрежение има свойството да отблъсква тялото от проводника Поради тази причина могат да се получат големи локални поражения, без да бъде убит пострадалият.Колкото по-високо е напрежението на електрическият ток и колкото по-дълга е експозицията му,толкова по-голямо е локалното поражение,което може да стигне до моментално овъгляване на цял крайник.В такива случаи заболяването протича под формата на суха гангрена.Когато напрежението на електрическия ток е по-ниско и експозицията е по- малка,електрическото изгаряне е по-малко и протича под формата на влажна гангрена.<br />Лечение.Първа помощ и лечение при electrocutio.Първа помощ при електрокуцио в повечето от случаите се оказва от немедицински работници на място,където е станало нещастието.Най-напред се налага да се изключи посрадалият от веригата на протичащия ток.След изключване на пострадалия от електрическата верига веднага трябва да се започне изкуствено дишане,даже когато няма никакви признаци на живот.Изкуственото дишане трябва да продължи,докато се появи самостоятелно дишане или до появяването на първите признаци на истинска смърт-вкочаняване или послесмъртни петна по кожата.<br />Лечение на електрическите изгаряния.Неконтактните електрически изгаряния от електрическа искра и волтова дъга протичат като термичните изгаряния и тяхното лечение не се различава.<br />Контактните електрически изгаряния на входното и изходното място са обикновено малки по повърхност,но дълбоки.Това налага,след като се демаркират некротичните тъкани,да се направи некректомия.<br />Особена трудност за оперативното лечение представляват контактните електрически изгаряния,когато входното място на електрическия ток е главата,при което може да се засегнат не само кожата,но и черепните кости и мозъкът.<br />При електрическата гангрена на крайниците се прави ампутация.<br />Химически изгаряния<br />Химическите вещества-киселини,основи или техните съединения,попаднали върху повърхността на организма,причиняват поражения , които се наричат химични изгаряния.В миналото химичните изгаряния са били редки , но днес с развитието на химичната индустрия те стават много чести.<br />Етиология и патогинеза.Пораженията от химичните вещества се дължат на афинитет на тъканите към тях.Колкото по-концентрирани са киселините,основите и техните съединения и колкото по-дълго действат върху организма,толкова по-дълбоки са изгарянията.Киселинните и основните химични агенти причиняват различни по характер поражения.Това ни кара да разделим химичните изгаряния на две големи групи:<br />1.Химични изгаряния от киселини.<br />2.Химични изгаряния от основи.<br />Тази класификация има извънредно голямо значение при оказването на първа помощ.<br />Киселинните вещества предизвикват коагулация на белтъцие,отнемайки водата от тях, като коагулацията на тъканите върви равномерно в дълбочина.След отстраняване на крустите се открива равна ранева повърхност.<br />Химичните изгаряния от основи имат друга картина.Основните химични агенти коагулират белтъчините,като се съединяват предимно с мазнините под формата на сапуни,при което се получават коликвационни некрози.Те от своя страна създават условия за по-дълбоко проникване на основния химичен агент и поразяване на незасегнатите тъкани,което става неравномерно.Химичните вещества увреждат кръвоносните съдове и нервите,с които са в непосредствен контакт.<br />Химичните изгаряния от фосфор се характеризират с кратероподобно умъртвяване на тъканите,които бързо изсъхват под формата на кафеникава кора.<br />Класификация на химичните изгаряния.Съобразно с дълбочината на пораженията и химичните изгаряния се разделят на:I,II,IIIA.IIIБ,IV степен.<br />Към повърхностните химични изгаряния се отнасят изгарянията от I,II,IIIA степен,а към дълбоките-тези от IIIБ и IV степен.<br />Клинична картина.Химичните изгаряния са по-ограничени и заемат най-често по-малка повърхност в сравнение с термичните.След попадане върху тялото химичните вещества бързо образуват плътни крусти от коагулираните тъкани и загуба на течности навън от организма почти няма.Вътрешната загуба на течности,изразяваща се в развитието на отоци,е много по-малка в сравнение с наблюдаваната при термичните изгаряния.<br />Клинична картина на локалните изменения при химичните изгаряния.Попадналите върху тялото химични вещества коагулират тъканите,при което се образуват крусти,които покриват раневата повърхност.Мехури се образуват рядко,и то при химично изгаряне от парите на някои лесно изпаряеми химични вещества,предимно киселини.Химичните изгаряния са с добре очертани контури.Отначало образувалите се от умъртвените тъкани крусти са сухи и меки,а впоследствие стават плътни. Те затрудняват определянето на степента на изгарянето,особено от диференцирането на IIIA oт IIIБ степен. Първоначалният цвят на умъртвените тъкани е различен за различните химични вещества,като в последствие се променя.Така например при изгаряне със сярна киселина поразените тъкани от начало са сивкави,после стават кафяви,а като изсъхнат,почерняват.<br />При дълбоките химични изгаряния от IIIБ и IV степен се образуват дебели плътни кори от умъртвените тъкани.<br />Лечение на химичните изгаряния.Оказването на първа помощ и взаимопомощ при химичните изгаряния играе решаваща роля.Дрехите са добро защитно средство против химичните изгаряния.Когато киселините и основите попаднат върху дрехите,те трябва бързо да се сменят,за да се избегне проникването до кожата.Попадналите върху тялото химични агенти,каквито и да са-основа или киселина,трябва веднага да се измият обилно с вода.При измиването се постига,първо,механично почистване и, второ,разреждане на химичния агент.С това се намаляват неговата концентрация и експозиция върху тъканите и пораженията са по-слаби.<br />Общото лечение на химичните изгаряния започва веднага след като се отмие и неутрализира химичният агент и се наложи превръзка на раните.<br />Лъчеви изгаряния.<br /> След въвеждане на лъчелечението на някои заболявания,предимно на злокачествените новообразувания,отначало самостоятелно,а после като предоперативна подготовка или допълнение към оперативното лечение лъчевите изгаряния стават много чести. Те започват да се описват и лекуват предимно от лекари-дерматолози като заболяване на кожата под различни наименования-рентгенови дерматити,радиодерматити,радиационни поражения на кожата,лъчеви изгаряния.Ние смятаме,че е най-правилно това заболяване да се нарича лъчево изгаряне,защото при него се уврежда не само кожата,а и подлежащите тъкани-подкожни тлъстини,а понякога мускули,нерви,съдове,сухожилия,кости,даже органи в гръдната и коремната кухина.<br />Етиология и патогенеза.Биологичното действие на лъчевата енергия върху живите клетки и тъкани все още не е изяснено.Увредите от действието на лъчевата енергия върху живата клетка и тъкан се изразяват в спиране растежа на клетките,смущения в деленето им и промени в тяхната функция.Описват се и морфологични изменения в протоплазмата и ядрата на клетките.За биологичното действие на лъчевата енергия върху живата тъкан има няколко теории и хипотези.Най-популярна е топлинната теория на R.Decsauer.Според нея от лъчевата енергия в тъканите се отделя топлина,която денатурира високомолекулярните съединения.Образуват се т.нар. некрохормони,които чрез дифузия действат токсично на клетките,спират техния растежи делене и ги убиват.Друга теория,която се мъчи да обясни биологичното действие на лъчевата енергия върху живата тъкан,е т. нар. теория на мишената на Кроутер,поддържана от D.E.Lea.Тази теория е физична и обяснява въздействието по следния начин:при предаване на енергията от фотона на електрона той започва да се движи,при което може да попадне като мишена в една или повече клетки или в една клетка да попаднат повече електрони.<br />Класификация на лъчевите изгаряния.В зависимост от времето на проявяването на лъчевите изгаряния повечето автори ги разделят на остри и хронични.Острите лъчеви изгаряния се проявяват няколко дни,седмици или месеци след облъчването,а хроничните-след една или няколко години от облъчването.<br />В практиката ние приемаме следната класификация:<br />А. В зависимост от проявяването и протичането:<br />1.Остри лъчеви изгаряния.<br />2.Хронични лъчеви изгаряния.<br />Б. В зависимост от дълбочината на пораженията ги делим на 4 степени:<br />I степен-еритем на кожата.<br />II степен-с фликтени,изпълнени с бистра течност.В дълбочина кожата е засегната до зародишевия слой.След преминаването на остря стадий раните епителизират трайно.<br />III степен-с фликтени,изпълнени с мътна течност.В дълбочина е засегната цялата дебелина на кожата.Епителизация на раните е възможна само от перифериите.Раните могат да рецидивират.Ръбците са сраснали плътно с подкожието и са неподвижни.Развиват се трайни телеангиектазии.Има трайна депилация на космите.<br />IV степен-появяват се рано фликтени на кожата с мътна течност.В дълбочина са засегнати подкожните тъкани-подкожна тлъстина,мускули,сухожилия,съдове,нерви,кости или кухинни органи.Демаркацията на умъртвените тъкани е бавна.Около раните се развиват трайни телеангиектазии.Раните не заздравяват дълги години,ако се лекуват консервативно. <br /> Клинична картина.В своята еволюция лъчевите изгаряния преминават през четири периода към които ние прибавяме и пети период –период на хронифициране на раните от лъчево изгаряне.<br />Първи период-ранна реакция.Той се изразява в първичен еритем и оток на кожата.Болните нямат сериозни оплаквания.Те усещат леко смъдене,мравучкане и чувство на опънатост на кожата.Ако дозата на облъчването е слаба,след няколко дни отокът и зачервяването изчезват.<br />Втори период-скрит.Той протича без оплаквания и продължава от няколко дни до 2-3 седмици в зависимост пак от дозата на облъчването.<br />Трети период-вторичен еритем и едем на кожата.И неговата продължителност е няколко дни до 2-3 седмици.Субективно болните имат усещанията както при първия период,а при по-голяма доза на облъчването има болезненост,особено при палпация и компресия.Появяват се мехури в областта на облъчваните места, изпълнени с бистра течност при II степен и с мътна течност при III и IV степен лъчево изгаряне.<br />Четвърти период-възстановяване.Картината е различна в зависимост от степента на поражението и от дозата на облъчването.При I степен лъчево изгаряне всички локални явления отзвучават; при II степен се демаркират,раните бавно гранулират,а в периферията епителизират съвсем бавно.Понякога при инфектиране на раните започналата епителизация спира или се разрушават епителизираните участъци.Има изразен регионалрн лимфангит и лимфаденит.Ако лъчевото изгаряне е от IV степен,умъртвените тъкани в дълбочина трудно се демаркират,особено когато са засегнати фасции,сухожилия и кости.<br />Пети период-хронифициранр и злокачествена дегенерация на раните от лъчево изгаряне. Този период се наблюдава само при лъчевите изгаряния от III и IV степен.Той се характеризира с поредно заздравяване и рецидивиране на раните, тъй като ръбците при епителизацията са некачествени.Рецидивиралите рани се инфектират,получават се регионални лимфангити и лимфаденити. Понякога допълнително се демаркират и отпадат засегнатите тъкани.В този период се срещат и злокачествените дегенерации на облъчваните тъкани.<br />Освен локални изменения при лъчевите изгаряния са налице и симптомите на остра лъчева болест.При изгаряне от III и IV степен те са по-добре изразени както клинично,така и по параклиничните данни.<br />Лечение на лъчевите изгаряния.Лечението на лъчевите изгаряния се провежда в две направления-общо и локално.Общото лечение в началото на заболяването е решаващо.Първо се налага да се лекуват основното заболяване по повод на което е проведена лъчетерапия,довела до лъчевото изгаряне.На второ място,но не с второстепенно значение,е лечението на придружаващата болест,която неминуемо оказва решително влияние на протичането и на локалните изменения,особено при лъчевите изгаряния от III и IV степен.Хирургът,който се занимава с лечението на лъчевото изгаряне не бива да пропусне тези два предшестващи и съпътстващи фактора.<br />Локалното лечение на лъчевите изгаряния първоначално е консервативно при всички степени на изгаряне.То се състои в тоалет на раните и окалната здрава кожа и асептични мазеви превръзки.Унгвентите,които се прилагат за лечение на раните от лъчеви изгаряния,се препоръчват да съдържат антисептици и стимуланти на епителизацията.Редовно трябва да се следи бактериалната флора на раните и да се прилагат антисептици-общо и локално.съобразно антибиограмата.<br />По принцип лъчевите изгаряния от III и IV степен се лекуват оперативно.<br />Лъчевите изгаряния от III и IV степен могат да се срещнат във всички области на човешкото тяло,а в дълбочина да засягат най- различни тъкани и органи.Така например в областта на главата дълбоките лъчеви изгаряния могат да засегнат черепните кости изцяло,мозъчните обвивки,дори и мозъчната тъкан.Лечението на последиците от лъчевите изгаряния III и IV степен е само оперативно.Когато дефектът или деформацията не засяга някои от повърхностните органи,особено тези на лицето-нос,уши,устни,операцията може да се направи,като се изрежат ръбците на заздравялата рана от лъчево изгаряне и се направи свободна трансплантация на кожа.Ако дефектът или деформацията е значителна,особено при засягане на някои от повърхностните органи и по-специално на лицето,оперативното лечение чрез свободна трансплантация на кожа е невъзможно.<br />Особености на изгарянията в детска възраст.Изгарянията представляват от 6 до 11% от всички хирургически заболявания в детската възраст.Среногодишно в Българя се изгарят около 6500 деца.<br />Разпределението им по възраст е следното: до 1 година-16% от 2 до 3 години-45,6% от 4 до 7 години-24% и от 8 до 14 години-14,4%. Както се вижда,най засегнатата е ранната детска възраст.Почти 62% са деца от 0 до 3 години.При децата преобладават изгарянията от горещи течности.Пламъковите са 20%,контктните-9,8%,електрическите-3,9% и химическите-1,5%.Наблюдава се известна закономерност между причините за изгарянето и възраста на болния.Така например половината от изгарянията,дължащи се на горещи течности са във възрастта до 3 години.<br />Пламаковите изгаряния се срещат най-вече във възрастта от 5 до 14 години,когато започнат игрите с кибрит,огън.Момчетата са два пъти повече от момичетата.Тежки пламакови изгаряния има и при по малки деца предимно от малцинствата.Контактните изгаряния се наблюдават почти изключително при най-малките деца и имат дфве основни локализации:глава и длани.<br />Електрическите изгаряния се срещат в две възрастови групи:от 1 до 3 и от 7 до 14 години.В първата група уврежданията се получават от пипане на необезопасени телевизионни приемници.Във втората група изгарянията се получават при случаен допир с оголен проводник при игра по мазета и тавани.Най-тежки поражения се получават при качване по стълбове с високо напрежение.<br />Химичните изгаряния при децата имат случаен характер.Дължат се на падане във варници,домашно лечение с ревулзивни средства или поставяне на компреси с амоняк или йод.<br />Студови поражения.<br />Обединяването на изгарянията и измръзванията в обща група термически поражения е оправдано до толкова ,доколкото за водещи при двете се вземат общите принципи за лечение на раните,включително пластичното им покриване по някои от познатите ни оперативни методи.Що се отнася до етиопатогенезата им,тя е коренно различна.<br />Механизмът на действие на ниските температури върху живата тъкан е значително сложен.<br />Т.Я. Арев обобщавайки огромния натрупан материал по действието на ниските температури върху живия организъм,подчертава сложната му патогинеза,като изтъква четири биологически особености на действието на студа:<br />-по-диференцираните организми по-трудно понасят действието на студа;<br />-живата материя е значително по-чувствителна към високи температури,отколкото към ниски;<br />-под действието на ниските температури с понижаване на тъканната температура настъпва забавяне на биохимическите и биологичните процеси;<br />-студовите поражения в живата тъкан стават видни при започване на размразяването-след прекратяване действието на студа.Тези поражения могат да бъдат некрози, дегенерацииили възпаления,в зависимост от продължителността на действието на ниската температура.<br />Ние разделяме понятията общо охлаждане и измръзване,като в първото вкючваме общото въздействие на студа върху живия организъм за разлика от измръзването,с което означаваме местното увреждане на тъканите от ниски температъри,действащи различно по продължителност време,самостоятелно или във взаимодействие с различни способстващи фактори. <br />Измръзванията са по –редки в мирно време,но по време на война дотолкова,доколкото съществуват условия за рязко нарушение на микроклимата и продължително излагане студовия фактор,могат да добият масов характер.<br />Мирновременните измръзвания са обикновено единични.Най-често се наблюдават при неекипирани туристи,при невнимателни пътници,непознаващи ранните признаци на измръзването,при определени метеорологични условия-силен вятар,внезапно рязко застодяване.Измръзванията по време на работа въпреки целогодишното участие в различни производства,свързани с работа на открито-строителство,дърводобив и др. са по-редки.Различните статистики дават различни проценти за измръзванията на отделните части на тялото.Преобладават измръзванията на долните крайници- от 70 до 90%.Ходилата за разлика от ръцете са в непрекъснат контакт с външната студова среда без възможност за затопляне.Значително по нисък е процента на горните крайници.<br />На краката най често измръзва палецът,намиращ се неподвижен от три страни в допир със студената външна среда посредством обувката и от части благодарение на анатомичното му устройство.На ръцете измръзват най-често 3и4 пръст.<br />Обикновено измръзването поразява циркулярно крайниците в техните дистални части.Изключение представлват измръзванията при принудително положение в снега у изпаднали в безсъзнание,ранени и др.Измръзванията се получават не само в силни студове,но и при температура над 0.Ясно е,че степента на олаждане се определя освен от ниска температура още и от продължителността на нейното действие.<br />Наред с ниската температура за получаването на измръзванията играят роля известни способствуващи фактори:<br />Външни способствуващи фактори за получаване на измръзвания са влагата,вятърът,тесните и просмукващи влага обувки,мокри дрехи и чорапи,а към вътрешните спадат изтощението,реконвалесцентните състояния след различни боледувания,гладът и др.<br />Т.Я.Арев подрежда способствуващите фактори в следните 4 групи:<br />1.Метеорологически фактори-повишена влажност,силен вятър<br />2.Механически фактори,затрудняващи кръвообращението на крайниците-тесни обувки и дрехи.<br />3.Фактори,понижаващи местната съпротива на тъканите-предишни измръзвания,силна флексия с неподвижност на крайниците.<br />4.Фактори,понижаващи общата съпротива на организма-нараняване с кръвозагуба,изтощение.<br />Под въздействието на ниските температури и способствуващите вътрешни и външни фактори се получават смущения в цирколацията.<br />Клинично на лице е оток със зачервяване и ливидитет на тъканите,повишена трансудация от съдовете и образуване на мехури по повърхността на кожата.<br />Съществуват значителен брой класификации на измръзванията,изтъкващи местните увреди на тъканите,дълбочината на пораженията,влиянието на влагата и др. фактори.<br />Измръзванията в зависимост от дълбочината на поразените тъкани се делят на четири степени:<br />Измръзване първа степен наблюдаваме при краткотрайно повърхностно въздействие върху тъканите на ниски температури.<br />Измръзване втора степен имаме при засягане кожата в дълбочина до зародишевия слой.<br />Измръзванията трета степен са тези,при които в дълбочина се умъртвява цялата дебелина на кожата.<br />Измръзванията от четрвърта степен протичат с умъртвяване на кожата заедно с подлежащите тъкани-фасции,мусколи,нерви,включително и кости.<br />В зависимост от фазата на патологичния процес при измръзванията различаваме два пероида:<br />1.Скрит период-до началато на затоплянето.<br />2.Реактивен период.<br />Характерно за клиничната картина при измръзванията е вънаги съществуващия начален скрит период.Той трае различно дълго,понякога до 24 часа и се характеризира с липса на морфологични промени в изложението на действието на студа тъкани.<br />Измръзналият крайник е блед,нечувствителен,със студена кожа.<br />Картината на втория реактивния период е различна при отделните степени на измръзване.Тя се покрива с видимите макроскопски промени,наблюдавани в тъканите след размразяването.<br />При първа степен измръзване скритият перод е сравнително най-краткотраен.Клинично измръзването се демонстрира със зачервяване и оток на кожата.Промените са краткотрайни и след 3-4 дни отзвучават.<br />Втората степен измръзване се характеризира със сравнително по-дълъг скрит период след което се появяват мехури,изпълнени с бистра кехлибарена течност.<br />Третата степен измръзване протича с по-дълъг скрит период след които се появяват мехури,но вече с хеморагично съдаржание.При разкъсване на мехурите дъното им е нечувствително.<br />Четвърта степен измръзване се характеризира със значителен по продължителност скрит период обуславящ наи-дълбоки поражения в тъканите.Първоначално кожата е бледа,безчувствена с единични късливи мехури,с тъмнохеморадично съдържимо.<br />Общото състояние на пострадалия с измръзване от I и II степен не е особено нарушено.При III и IV степен клиничната картина се определя от прибавената инфекция.Траншейното ходило по същество представлява хронично измръзване от II и III степен.<br />Обикновено към измръзванията разглеждат и пернионите.Някои смятат,че това не са същински измръзвания,а по-скоро лоша поносимост към стъда.Пернионите се срещат предимно пролет и есен и засягат най-често пръстите на ръцете.Обективно се проявяват с папуловиден обрив.<br />Профилактиката е от голямо значение за лечение на измръзването.Едва ли има друга болесна единица,при която с мерките на профилактиката да могат да се намалят със 70-90% засегнатите от нея.<br />Днес ние разделяме лечението на измръзванията на местно и общо.<br />Местното е различно в зависимост от целите,които преследва.В скрития период целим прекратяването на действието на ниските температури,размразяване чрез затопляне и по възможност пълно възтановяване на тъканите.В този смисал местното лечение тук има характер на спешна процедура.<br />Общото лечение на измръзванията се провежда едновременно с месното.Още на мястото на инцидента,ако това е възможно,или по пътя за болницата се започва ранно захранване на пострадалия с топъл,добре подсладен чай и топла високо калорична и витаминозна храна.<br />Anti cancer drugs <a href="http://cancer.free.bg">Drugs anti cancer</a>Д-р Димитър Димитровhttp://www.blogger.com/profile/15927629776144720066noreply@blogger.com0